— Благодаря — рече Ливия Друза, но без никакво чувство.
— Да те зарадвам с нещо е истинско удоволствие за мен, Ливия Друза… разбира се, когато и ти се държиш както подобава на истинска римлянка и вършиш онова, което се очаква от жена в твоето положение. Очаквам да се държиш с Квинт Сервилий, както би се държала всяка млада жена, щастлива, че се омъжва. Нека той знае, че ти харесва, че си доволна от брака си с него. Трябва винаги и във всичко да се отнасяш към него с нужната почит и уважение, да го обграждаш с внимание и загриженост. Нека никога, абсолютно никога — дори и в брачното легло, щом минете под венчилото, — Квинт Сервилий не остане пък макар и със съвсем слабо подозрение, че не той е съпругът, за когото си мечтала. Разбираш ли ме? — попита хладно Друз.
— Да, Марк Ливий.
— Последвай ме.
Двамата излязоха в атрия, където големият правоъгълен отвор в покрива започваше ясно да се откроява на фона на тъмния таван. Макар и навън слънцето още да не беше изгряло, светликът поглъщаше блясъка на маслените лампи. В стената беше издълбан малък олтар на домашните богове — ларите и пенатите, ограден от двете страни от великолепно изписаните миниатюрни храмове, в които се съхраняваха имагинес на известните предшественици на Ливий Друзите, като се почне от покойния цензор, бащата на Марк Ливий, и се свърши с някой далечен прародител, живял векове по-рано. Брат и сестра застанаха пред олтара и Марк Ливий Друз поиска от Ливия Друза тържествено да се закълне в страховитите римски богове, комуто никой не издигаше статуи, защото нямаха форма, и за които никой не разказваше легенди, защото представляваха не отделни личности — мъже или жени, а въплъщение на качества, присъщи единствено на разума; под заплахата, не удържи ли на думата си, да си навлече техния гняв. Ливия Друза се закле да бъде вярна и любяща съпруга на Квинт Сервилий Цепион Младши.
След като сестра му положи своята тържествена клетва, Марк Ливий я пусна да отиде в дневната, където я чакаха греяното вино и сладките. Тя веднага си наля чаша вино, което щеше да й се отрази добре след няколкото дни, прекарани в незатоплената спалня, сетне посегна и към сладките, но нещо в нея се пречупи и за сетен път от гърлото й се изтръгна болезнено хълцане. Ливия Друза отмести подноса и помоли да й приготвят банята.
Още същия следобед Квинт Сервилий Цепион Младши и сестра му Сервилия Цепионида дойдоха на вечеря у Марк Ливий Друз и неговата сестра Ливия Друза с мисълта да обсъдят заедно плановете си за предстоящите сватби. Ливия Друза удържа на думата си, но през цялото време мислено благодареше на боговете, че ако не друго, то поне не я караха да раздава фалшиви усмивки. Всички се държаха възможно най-сериозно и на никого не направи впечатление тържественото изражение на нещастницата, защото в интерес на истината и събеседниците й бяха не по-малко тържествени. Все пак тя поддържаше сравнително оживен разговор с Квинт Сервилий, докато брат й се занимаваше със Сервилия Цепионида. Приказваше тихо и пестеливо, но по тона й събеседникът й можеше да се увери, че страховете му за нейната неприязън са се оказали неоправдани. Дори започваше да се чуди как така изобщо беше решил, че Ливия Друза не го харесва. Болестта може и да я беше изтощила, но си личеше неприкритото й задоволство, че брат й толкова държи двете сватби да станат едновременно, някъде в началото на май — преди Гней Малий Максим да потегли на поход през Алпите.
Преди да е дошло времето на злите поличби, както казваха римляните. Но нима целият живот на Ливия Друза не се беше превърнал в една постоянна зла поличба? Все пак вече се бе зарекла никога да не го казва на глас.
Ето какво пишеше Публий Рутилий Руф в писмото си до Гай Марий от месец юни, преди още в Рим да са научили за залавянето на Югурта и края на войната в Африка:
„Прекарахме много неспокойна зима и още по-неспокойна пролет, бих казал, белязана от постоянен страх. Вече няма никакво съмнение, че германите са се раздвижили, при това са тръгнали на юг, надолу по течението на Родан, право към нашата провинция. В продължение на няколко седмици получавахме тревожни писма от страна на галските ни съюзници, хедуите, които от началото на зимата били принудени насилствено да приемат на своя земя прокудените от волките тестосаги германи. Във всички тях пише едно и също: германите се готвят за поход. През април дойде и първата официална делегация от страна на хедуите, която ни съобщи, че германите пресушавали всички складове за зърно както на тях самите, така и на съседите им амбари и натоварвали всичко на волските си коли. Според тях обаче посоката, която нашествениците смятали да следват, била към Испания; естествено в Сената се намериха не един и двама, които решиха, че най-важното за момента е да не се подклажда излишен страх, и се постараха новината за похода към Испания да се разнесе из целия град.