За щастие Скавър не е сред тях, нито Гней Домиций Ахенобарб. Така че скоро, след като двамата с Гней Малий встъпихме в длъжност като консули, сред римляните се разпространи убеждението, че е крайно необходимо да бъде събрана нова армия — в случай на извънредна опасност — и Гней Малий получи директиви да сформира нови шест легиона.“
При това си изречение Рутилий Руф сякаш усети укорителния поглед на Гай Марий върху себе си и усмихвайки се от неудобство, побърза да добави:
„Да, знам! По-спокойно, Гай Марий, трябва първо да прочетеш каквото имам да ти кажа, пък да ме упрекваш… Да си кажа честно, в такива моменти започвам да се чудя защо изобщо ми е главата! Знам, че по закон би трябвало да се заема със сформирането на новата армия, не съм забравил правата си. Едно, защото съм първи консул, второ, защото вече съм направил продължителна, при това успешна военна кариера, и трето, защото напоследък дължа голяма част от популярността си именно на трактата си по военна стратегия, който най-сетне излезе. Докато колегата ми Гней Малий е кажи-речи без всякакъв опит.
И ето, че изведнъж се оказва, че не друг, а самият ти си виновен за прехвърлянето на моите задължения върху друг! Всички знаят за близките ни отношения с теб, а твоите врагове в Сената, започвам да мисля, по-скоро биха оставили Рим да бъде завладян от германите, отколкото да позволят на теб или на някой твой приятел да се изяви в подобаваща светлина. Прасчо Метел Нумидик лично се изправи пред сенаторите и държа превъзходна реч, чийто смисъл най-общо бе, че съм твърде стар, за да водя легионите в сражение, а способностите ми на управник, в които никой не можел да се съмнява, биха били много по-полезни, ако остана в Рим. Като послушно стадо всички сенатори се хванаха за глупостите му — нищо, че така може скоро да се окажат под ножа на колача — и гласуваха всички нужни за целта укази. Защо не съм се опитал да му възразя ли? Какво да ти кажа, Гай Марий, аз не съм ти! Нямам качества на потенциален убиец, които притежаваш ти и които ти помагат в името на собствената ти злоба и омраза да разрушиш всичко около себе си; нито се радвам на феноменалната ти енергия. Затова се задоволих да настоявам Гней Малий да вземе със себе си като висши легати истински кадърни и калени в боевете военни. Това поне беше сторено. В щаба му влезе Марк Аврелий Скавър — да, Аврелий, не Емилий. Единственото общо между двамата е в когномена им. Мен ако ме питаш обаче, в способностите си на военен Марк Аврелий далеч превъзхожда прословутия си съименник. Дано това се окаже от полза на Гней Малий и най-вече за доброто на Рим!
Освен това на Гней Малий не може да се отрече, че се справя доста добре с работата си. Подобно на теб и той избра да наеме войници из средите на пролетариите — за това си решение естествено се опря на примера с африканската ти армия. В края на април, когато се чу вестта, че германите са се насочили на юг към Римска Галия, Гней Малий вече беше сформирал шестте си легиона — все от римски и латински пролетарии. И изведнъж пристигна втора делегация от страна на хедуите, които донесоха приблизителни цифри за броя на преселващите се варвари — за пръв път на Сената му стана ясно с кого си има работа. Така например, разбра се, че германите, които убиха Луций Касий в Аквитания — за тях знаехме, че са около четвърт милион, — са всъщност само около една трета от всички, ако не и по-малко. Ако вярваме на хедуите, излиза, че срещу нас са се изправили осемстотин хиляди германи мъже, жени и деца. И сега всички те са се насочили към южното крайбрежие на Галия. Звучи направо невероятно…
Сенатът даде позволението си Гней Малий да сформира още четири легиона, което значи, че цялата му армия ще наброява десет легиона и пет хиляди души конница. Освен това, колкото и да се мъчеше Сенатът да потули цялата работа, новината за истинския брой на германите се разнесе из цяла Италия. Всички ние сме безкрайно разтревожени, най-вече заради това, че при всичките ни сблъсъци с нашествениците нито веднъж не ни се е удало да ги победим. От битката при Карбон насам германите са ни нанасяли поражение след поражение. Сред народа не са малко онези, които могат да направят елементарната сметка, че две и две прави четири и следователно да се говори, че шест римски легиона са способни да се разправят с четвърт милион, пък ако ще и недисциплинирани варвари, са бабини деветини. Казвам ти, Гай Марий, цяла Италия е обхваната от ужас! И не виждам в какво можем да упрекнем населението й.