Тъй като на самия него му трябваше да прекоси далеч по-кратко разстояние, Квинт Сервилий Цепион достигна голямата река Родан седмици преди Малий Максим. Беше взел само седем от осемте си легиона — осмият беше натоварен на кораби за Близка Испания, при това без никаква конница; от съображения за икономии проконсулът беше разпуснал наемните дружини още предната година. Въпреки изричните заповеди от Рим и настояването на висшите му легати, Цепион се беше забавил повече от необходимото в Нарбон, защото напразно очакваше да получи по море вест от Смирна. Да не забравяме и за лошото му настроение, което не го беше напуснало от трагедията със златото на Толоза; когато му омръзнеше да хули римските съобщителни мрежи, проконсулът насочваше нападките си към Сената, който дръзваше да иска от него да предаде върховното командване на Великата армия на някакво си нищожество като Малий Максим. В крайна сметка се видя принуден да напусне Нарбон, преди да е дошло желаното писмо, оставяйки категорични заповеди в мига, щом то се появи на пристанището, да бъде препратено на легионите.
Въпреки това Цепион пристигна на уреченото място много преди Малий Максим. В Немавз, търговско градче откъм западния край на големите солени блата при делтата на Родан, вече го чакаше куриер, който му предаде новите заповеди на Сената.
На Цепион дори не му беше минало през ума, че назначените отци може и да не се съгласят с исканията му — особено след като не друг, а Скавър беше прочел писмото му в Сената. Така че когато отвори кожения цилиндър и извади пергамента с краткия, но красноречив отговор на Сената, се почувства не огорчен, не възмутен, ами направо унизен! Това беше невъзможно! Немислимо! Той, патрицият Сервилий, трябваше да се остави на някакво си парвеню като Малий Максим да му казва кое е ляво и кое — дясно? За нищо на света!
Римското разузнаване вече докладваше, че германите са поели на юг, че в момента прегазват земите на келтите-алоброги, които като отколешни врагове на Рим се бяха оказали в пълна безизходица: до този момент бяха знаели, че единственият им неприятел е Рим, сега се оказваше, че имат и друг, още по-страшен в лицето на германите. От две години насам братството на друидите се беше опитвало безуспешно да убеди всички племена в Галия, че по техните земи няма място за германските нашественици. Най-малко алоброгите щяха да са склонни да оставят част от своите земи на някакъв дивашки народ, който при това ги надвишаваше значително по численост. Освен това живееха достатъчно близо до владенията на хедуите и амбарите, за да не са научили какви поразии са способни да извършат неканените гости — особено ако с тях се държат колебливо и нерешително. Затова алоброгите се отдръпнаха в полите на обичните си Алпи, под чиято закрила се готвеха да започнат изтощителна война с германите, доколкото им позволяваха силите.
Германите обаче продължиха похода си на юг и в края на юни нахлуха в Римска Галия близо до търговския пункт Виен. Никой не можеше да спре устрема им и седемстотин и петдесет хиляди души безпрепятствено следваха течението на голямата река, предпочитайки просторната й и тучна долина пред негостоприемните планински земи на Централна Галия и Цебена.
Щом научи за движението на нашествениците, Цепион се отказа от първоначалните си намерения да продължи на изток по Вия Домиция и вместо да прехвърли делтата на Родан и да се възползва от удобния път, прокаран от Ахенобарб, се насочи на север. Легионите му щяха да следват западния бряг на Родан, оставяйки реката между себе си и германите. Това ставаше в средата на секстилис.
От Немавз Цепион беше пратил второ писмо до Скавър, в което отново заявяваше, че няма да се постави под командването на Малий Максим. Решението му било категорично. При това положение честта не му позволявала да пресече обратно река Родан и щял да остане до последно на западния й бряг.
На източния бряг на Родан, на около седемдесет километра северно от точката, където Вия Домиция пресичаше реката, се намираше средно голям римски търговски център, наречен Араузио, свързан с Арелат посредством удобен път. Цепион реши да се разположи с четиридесетхилядната си пехота и петнайсетте си хиляди души спомагателни части на петнайсетина километра северно от Араузио и да издигне силно укрепен лагер. Там щеше да изчака Малий Максим да се появи откъм отсрещния бряг и да получи отговора на Сената на последното си писмо.