Малий Максим се появи преди отговора на Сената, някъде в края на секстилис. От своя страна той разположи своите петдесет и пет хиляди войници и тридесет хиляди души спомагателни части на самия бряг на реката, седем-осем километра северно от Араузио, където да се възползва едновременно от естествената защита и питейната вода, които тя му предлагаше.
Местността на север от лагера представляваше идеалното място за генерално сражение, мислеше си Малий Максим, който разчиташе на реката да защищава тила му. Това беше първата му голяма грешка. Втората беше да се раздели с петхилядната си конница и да я прати като своеобразен авангард петдесет километра на север. Третата беше да назначи своя най-способен легат, Аврелий, за началник на конницата и по този начин да се лиши от съветите му. Всички тези грешки обаче бяха необходими на Малий Максим за изпълнението на големия му план; той смяташе да използва Аврелий и конницата като спирачка за напредващите германи. Целта им щеше да бъде не да дават сражение, а само отдалеч да покажат на германите, че римляните са решени да се защищават. Малий Максим обаче нямаше намерение да воюва; надяваше се по мирен път да убеди германите да оставят на мира римската провинция и да се обърнат обратно на север — към сърцето на Галия. Всички сражения между римляни и германи досега бяха предизвиквани единствено от римляните, и то всеки път, когато германите ясно са показвали, че нямат намерение да се заселват на римска територия, ами смятат мирно да се оттеглят. Малий Максим залагаше големи надежди на своята миролюбива тактика, а и трябва да му се признае, че тя далеч не беше глупава или безперспективна.
Така или иначе, първата му работа бе да накара Цепион да се прехвърли от западния на източния на бряг на реката. Понеже трудно щеше да забрави обидата, която Цепион му беше нанесъл с писмото си до Скавър, Малий Максим реши да не се церемони и издиктува кратко и недвусмислено послание до проконсула, така че той да не си прави повече оглушки; заповедта беше повече от ясна: вдигай си чуковете и идвай в лагера ми веднага. Тя беше връчена на няколко оправни гребци, които се качиха на специално отредената им лодка и за броени часове бяха в лагера на Цепион.
Цепион се възползва от предоставената му лодка и прати обратно по нея отговора си на Малий Максим. С абсолютно същата краткост и недвусмисленост той му заявяваше, че патрицият Сервилий нямало да позволи на някакъв си надут търговец да му дава заповеди като на последен легионер. Щял да остане на западния бряг на реката колкото му се иска.
Репликата на Малий Максим се състоеше в следния ултиматум:
„Като върховен главнокомандващ, повтарям заповедта си ти и твоята армия незабавно да се прехвърлите на отсамния бряг на реката. Това е втората ми заповед в този смисъл, трета няма да има. Ако продължиш да не се подчиняваш на нарежданията ми, ще заведа дело срещу теб в Рим. Ще бъдеш обвинен в държавна измяна и като доказателства ще използвам собствените ти безразсъдни действия.“
Цепион отговори със същия заплашителен тон:
„Отричам правото ти да се обявяваш за върховен главнокомандващ. Никой не ти пречи да ме обвиняваш в държавна измяна, но държа да те осведомя, че и аз няма да пропусна да повдигна същото обвинение срещу теб. И понеже и двамата много добре знаем кой от нас ще спечели делото, настоявам незабавно да ми предадеш върховното командване на римската армия.“
Малий Максим държеше на своето и от писмо на писмо си придаваше все по-голяма важност. Така се продължи до средата на септември, когато от Рим пристигнаха шестима сенатори, изтощени до смърт от бързане и липса на всякакви удобства при пътуването. Рутилий Руф, консулът, който бе принуден да остане в Рим, бе успял да убеди колегите си в Сената от нуждата да се изпрати подобна делегация, но Скавър и Метел Нумидик се бяха погрижили практически да обезсмислят начинанието, отказвайки включването в състава й на който и да било консуларен сенатор или поне на някого, който да притежава известен политически авторитет. Най-старшият от шестимата сенатори беше с ранг на претор, при това произхождаше от сравнително скромен род — това бе самият зет на Рутилий Руф, Марк Аврелий Кота. Ако не на друг, то поне на Кота му бяха нужни само няколко часа разговори в лагера на Малий Максим, за да си даде сметка за сериозността на положението.