Кота се залови за работа с енергия и страст, които по природа му бяха чужди, и още в същия ден се захвана с упорстващия Цепион. Но проконсулът не пожела да отстъпи дори пред него. Едно посещение в лагера на конницата петдесет километра по на север и Кота се убеди, че няма време за губене — самозабравилият се патриций трябваше да бъде поставен на мястото. Легатът Аврелий го беше завел тайно до едно от околните възвишения, откъдето сенатският пратеник можеше да зърне предните редици на германските нашественици.
Кота чак пребледня при разкрилата се гледка.
— Но защо още не сте се прибрали в лагера на Гней Малий? — уплашено попита той.
— Ако целта ни беше да се бием, отдавна да сме го направили — отговори му Аврелий Скавър с желязно спокойствие. Вече от няколко дни войските му стояха под носа на германите и той беше свикнал със зрелището, което те представляваха. — Гней Малий мисли, че е твърде възможно да повторим някои по-раншни успехи, които всички до един са били на полето на дипломацията. Всеки път, когато германите са се хващали за оръжието, е било, след като ние сме ги предизвиквали да го сторят. Нямам абсолютно никакви намерения да повтарям тези грешки — което, сигурен съм, е гаранция, че и те няма да ни атакуват. Тук разполагам с неколцина способни преводачи и от няколко дни им давам директиви какво точно възнамерявам да кажа на германите, щом пратят своите първенци да преговарят с нас. Колкото до това, убеден съм, че ще стане в близките дни — трябва им само да разберат, че имат срещу себе си многобройна римска армия.
— Но те сигурно отдавна са го разбрали! — отбеляза Кота.
— Много се съмнявам — възрази му невъзмутимо Аврелий. — Те изобщо не следват нашия път на логика. Дори и да са чували що е това съгледвач, досега не знам да са се възползвали от услугите му. Те просто… напредват, ей така. Както с Гней Малий все повече се убеждаваме, не си правят труда сами да си търсят врагове — ако някой ги потърси, намира ги.
Кота обърна коня си, за да поеме по обратния път.
— Налага се да се върна възможно най-скоро при Гней Малий, братовчеде. Все някак трябва да убедим този дебелоглав глупак Цепион да се прехвърли отсам реката, иначе дори не ще можем да разчитаме на армията му.
— Съгласен съм — рече събеседникът му. — Все пак, Марк Аврелий, държа да ти съобщя, че аз самият много разчитам на това, случи ли се германите да ни пратят делегация да преговаря, ти и останалите ти петима колеги незабавно да пристигнете в лагера ми. На германите няма как да не направи нужното впечатление, ако Сенатът прати шестима свои представители чак от Рим, за да преговарят с тях — усмихна се той кисело. — Все пак не трябва дори да си помислят, че шестимата сенатори са били целия този път, за да преговарят не с тях, а с тъпите ни пълководци!
Колкото и да изглеждаше необяснимо, не щеш ли дебелоглавият глупак Квинт Сервилий Цепион изведнъж си възвърна донякъде забравеното си отпреди месеци добро настроение и когато на другия ден Кота прекоси реката, за да се яви в лагера му, посрещна го, готов да се вслуша в думите му.
— Откъде това весело настроение, Квинт Сервилий — зачуди се Кота.
— Току-що получих писмо от Смирна — обясни му Цепион. — Чаках го в продължение на месеци.
Но какво точно ще да е било това писмо, не беше съдено на Кота да научи, защото Цепион веднага мина по въпроса:
— Добре, още утре ще се прехвърля на източния бряг на реката. Ето къде — посочи върху картата си с помощта на изящната си показалка от слонова кост, завършваща със златно орле на върха — да се знае колко високо му е положението; Цепион така и не беше благоволил да се срещне лично с Малий Максим.
— Не би ли било по-добре да пресечете реката на юг от Араузио? — прокрадна се съмнение в гласа на Кота.
— В никакъв случай! — отсече Цепион. — Ако пресека от север, ще бъда по-близо до германите.
Останал верен на думата си, още призори на другия ден той разпореди лагерът да бъде вдигнат и легионите му се насочиха на север — целта им беше римско укрепено селище, отстоящо на около тридесет километра от укрепения лагер на Малий Максим и само на петнайсетина от мястото, където Аврелий се беше разположил с конницата.
Кота и петимата му колеги — сенатори също тръгнаха на север, възнамерявайки да стигнат в лагера на Аврелий преди германските парламентьори. По пътя се засякоха с Цепион, който вече се беше прехвърлил на източния бряг заедно с по-голямата част от армията си. Но каква беше изненадата им, когато им стана ясно, че Цепион се готви да построи нов, здраво укрепен лагер на мястото, където беше пресякъл Родан. Уви, и шестимата сенатори се изпълниха с лоши предчувствия.