— Ох, Квинт Сервилий, Квинт Сервилий, не можеш да останеш тук! — вдигна отчаяно ръце Кота, щом шестимата делегати спряха конете си пред мястото на бъдещия лагер. Наоколо стотици римски легионери трескаво копаеха ровове и издигаха насипи.
— И защо не? — вдигна учудено вежди той.
— Защото само на тридесет километра вече има лагер — достатъчно голям, че да побере и твоите легиони при останалите десет, които те чакат! Там трябва да отидеш, Квинт Сервилий! Не стой тук. Твърде отдалечен си от армията на Гней Малий; дори Аврелий с конницата е много на север, за да може да ти се притече на помощ, ако се наложи. Така все едно си сам. Моля те, Квинт Сервилий, умолявам те! Ако толкова държиш да пренощуваш тук, вдигни само някоя палисада и това е. Утре сутринта ще тръгнеш на юг, където те чака Гней Малий — опитваше се с тревожния си глас да му внуши малко разум Кота.
— Казах, че ще пресека реката — тросна му се Цепион, — но не съм ти давал никаква сметка какво точно възнамерявам да правя, щом я пресека! Разполагам със седем легиона, всички войници в тях прекрасно обучени, придобили опит на истински бойци. Не само това, ами те са хора със собственост, истински римски воини! Сериозно ли мислиш, че ще се съглася да споделям един и същи лагер с измета на Рим и Лациум? С разни изполичари и наемни работници, които дори не могат да четат и пишат? Марк Аврелий, трябва да знаеш, че по-скоро бих умрял, отколкото да допусна подобно нещо!
— Ако продължаваш в този дух, нищо чудно в скоро време наистина да си мъртъв! — изгледа го огорчено Кота.
— Не и аз, не и моята прекрасна армия — едва не започна да се тупа по гърдите Цепион. — Сега съм на тридесет километра на север от Гней Малий и презряната му паплач. Което означава, че пръв ще посрещна германите. Ще ги разбия на пух и прах, Марк Аврелий, помни ми думата! Дори Цял милион варвари не могат да надвият на седем легиона истински римски войници! Да не мислиш, че ще оставя на онзи загубен търговец Малий да си припише каквито и да било заслуги за нашата победа? Не! Квинт Сервилий Цепион ще ознаменува своя втори триумф по улиците на Рим и никой друг няма да му го оспорва! Малий може да гледа и да се учи.
Както си седеше на коня, Кота се приведе и го сграбчи за ръката.
— Квинт Сервилий — каза му той тихо на ухото, но навярно в целия си живот не бе говорил някому с толкова сериозен тон, — за последен път те моля, присъедини се към армията на Гней Малий! Кое означава повече за теб: победата на Рим или победата на римската аристокрация? Кого го е грижа кой е изковал победата, щом сме победили? Това тук не е гранична войничка с шепа скордиски, нито е наказателен поход срещу лузитаните! В момента се нуждаем от огромна и силна армия, която да победи могъщ враг, а твоите легиони са жизненоважни за тази армия! Войниците на Гней Малий не са имали достатъчно време да се обучат и да привикнат на войнишкия живот. Твоето присъствие между тях може само да им вдъхне увереност, съжителството с хората ти ще ги научи на пример. А този пример е необходим, защото можеш да имаш думата ми, че битка ще има! Усещам го дълбоко в себе си. Това, как са се държали германите в миналото, не е важно. Сега нещата са различни. Те вече са вкусили от кръвта ни и тя им е харесала. Напипали са слабите ни места и знаят къде и как да удрят. В момента Рим е под заплаха, Квинт Сервилий, не римската аристокрация! Но ако продължаваш да упорстваш в своето безумно поведение, мога да ти гарантирам, че с глупостта си наистина ще сринеш из основи положението на цялата римска аристокрация. В твоите ръце е едновременно съдбата на Рим и съдбата на класата, от която си произлязъл. Умолявам те да се вслушаш в гласа на разума! Ще се насочиш право към лагера на Гней Малий и ще се присъединиш към неговата армия.
Цепион смушка коня си и се освободи от хватката на Кота.
— Няма да го направя — отсече той. — Оставам тук.
И така, Кота и петимата му спътници продължиха на север към лагера на конницата, а Цепион се захвана с построяването на лагер, по-малък, но идентичен с този на Малий Максим, при това също на самия бряг на реката.
Сенаторите пристигнаха тъкмо навреме, защото скоро след изгрев-слънце на другия ден пред портите на Аврелиевия лагер се появиха германските парламентьори. Бяха петдесет души, всички на възраст между четиридесет и шестдесет години. Смаяният при вида им Кота си каза, че никога не е срещал такива грамадни люде — сред дошлите да преговарят нямаше нито един по-нисък от шест стъпки, а мнозина дори имаха по половин стъпка отгоре. Яздеха огромни, рунтави коне, които в очите на римляните бяха изключително зле гледани от стопаните си. Големите им копита се криеха под гъсти кичури косми, а очите им — под буйни гриви; всички бяха неоседлани, но ездачите им използваха юзди.