— Но вече е третият ден от битката — говореше Кота на Меминий, щом като пристигна във вилата на местния управител, — и все някак трябва да се погрижим за умрелите.
— Всички жители на града се изселиха, а фермерите наоколо са убедени, че рано или късно германите ще се върнат — нямаш представа колко дълго трябваше да ги увещавам да пратят някого да ви помогне — обясняваше Меминий.
— Не знам къде са германите — рече Кота, — нито имам представа защо се обърнаха отново на север. Но вече цял ден не съм видял никакви признаци, че са наоколо. За нещастие няма кого да пратя на разузнаване, всички хора, с които разполагам, са ми нужни да претърсваме бойното поле.
— А! — Плесна се по челото Меминий. — Като каза „разузнаване“, та се сещам нещо. Преди около четири часа при мен дойде някакъв непознат. Доколкото можах да разбера, бил един от германските ви преводачи, прикрепени към конницата. Говори латински, но акцентът му е неразбираем за човек като мен. Би ли се срещнал с него? Може би ще се съгласи да разузнава за вас?
Кота веднага прати да повикат германеца, а това, което научи от него, промени всичко.
— Между тях избухна жесток спор, съветът на тановете се разпадна, и всеки от трите народа тръгна по свой път — обясни накратко човекът.
— Искаш да кажеш, че тановете са се изпокарали? — попита Кота.
— Е, по-точно се скараха Тевтобод от тевтоните и Бойорикс от кимврите. Или поне от тях започна всичко — уточни преводачът. — Всички бойци се бяха върнали обратно при обоза и тановете се събраха да разпределят плячката. От трите лагера на римляните се беше събрало доста вино, така че всички в съвета се бяха изпонапили. Изведнъж Тевтобод заяви пред останалите, че докато яздел обратно към обоза, където го чакали жените и децата, му се явило знамение. Сам великият бог Зиу му се показал и го предупредил да не води народа си на юг в земите на римляните. Те щели да им нанесат жестоко поражение и всички тевтони — мъже, жени и деца, щели да бъдат избити, или продадени в робство. Затова сега Тевтобод настояваше да заобиколят земите на римляните и да се насочат към Испания през земите на галите. Но Бойорикс не искаше и да чуе. Той направо обвини Тевтобод, че е страхливец, и се зарече, че каквото ще да става, заедно с кимврите ще продължи на юг, през римските територии, независимо от решението на тевтоните.
— Сигурен ли си във всичко, което казваш? — изгледа го с недоверие Кота. — Ти самият откъде знаеш? Чул си слухове? Или си бил там?
— Слушах какво се приказва на съвета, домине.
— Защо си слушал? Как са те пуснали?
— Чаках да ме приберат при кимврите, защото съм един от тях. Но те всички бяха пияни, така че никой не ми обръщаше внимание. Не ми трябваше много време да установя, че нямам никакво желание да ставам пак германец, така че си казах: „Да разбера каквото мога и да се махам, докато е време.“
— Продължавай, слушам те! — подкани го Кота, който изгаряше от любопитство.
— Та така. Останалите танове също се включиха в спора и най-накрая Геторикс, който води всички маркомани, херуски и тигурини, предложи спорът да се разреши по най-лесния начин — сиреч да останат по земите на хедуите и амбарите. Но само неговите съплеменници бяха съгласни. Тевтонските танове застанаха на страната на Тевтобод, а кимврийските — на Бойорикс. Накрая съветът се разпадна, понеже и трите народа искаха различни неща. Тевтобод нареди на тевтоните си да се насочат към вътрешността на Галия и да заобиколят през земите на кардурците и петрокориите. Геторикс и неговите съплеменници ще останат сред хедуите и амбарите. А Бойорикс възнамерява да преведе хората си на другия бряг на Родан и да продължи към Испания, но без да минава през самата римска провинция, а по-скоро като следва границите й.
— Ето защо няма никакви следи от тях! — възкликна Кота.
— Да, домине. Нито едните, нито другите ще продължат на юг — обясни германецът.
Кота се върна при Марк Аврелий Меминий и му съобщи усмихнат радостната вест.
— Нека новината се разпространи възможно най-бързо, Марк Меминий! Защото трябва да се заловите с изгарянето на труповете — иначе разлагащите се тела ще отровят и заразят с всевъзможни болести както земята, така и водата ви. Мисля, че това ще е много по-страшно, при това сигурно бедствие за Араузио, отколкото една възможна среща с германите — намръщи се Кота и задъвка устната си. — А къде е Квинт Сервилий Цепион?