— Марк Аврелий Кота е пристигнал тази сутрин в Остия — обяви Рутилий Руф. — Преди три дни е бил още в Масилия, а предния ден — в Араузио, в близост, до което са били разположени нашите две армии. Давам думата на Марк Аврелий Кота и уведомявам колегите — сенатори, че заседанието ще бъде записано дума по дума в протоколите на Сената.
Разбира се, Кота бе намерил време да се изкъпе и преоблече, но по пребледнялото му лице и прегърбената му стойка, когато се надигна от мястото си, ясно личеше преумората от последната седмица.
— В деня преди октомврийските нони, уважаеми назначени отци, при Араузио се проведе генерално сражение — започна речта си той, без да има нужда дори да повишава тон, защото всички в залата си бяха глътнали езиците. — Германите унищожиха напълно войските ни. Осемдесет хиляди наши войници загинаха под мечовете им.
Никой не си позволи да се обади, да промърмори нещо, да направи излишен жест; в Сената беше настъпило мълчание, сякаш Кота говореше в Сибилската пещера в Кума.
— Като казвам осемдесет хиляди войници, не включвам в тях двадесет и четирите хиляди убити, принадлежащи към спомагателните отряди, нито конницата, избита до крак.
Гласът му беше равен и напълно лишен от чувство. Той продължи с подробен рапорт пред колегите си сенатори, какво точно се е случило при Араузио от мига, в който той и другите петима сенатски пратеници са се озовали на мястото на събитията. Говори им за безполезните пазарлъци с Цепион, за атмосферата на объркване и постоянна тревога в лагера на Малий Максим, подклаждана от упорството на Цепион, чиито привърженици, например в лицето на Цепионовия син, имало дори сред офицерите в щаба на консула; за умишленото откъсване на конницата и на бившия консул Марк Аврелий Скавър, който бил лишен по този начин от възможността да помогне с нещо на главните сили.
— Пет хиляди души конница, да не говорим за обслужващия ги персонал, както и всички животни в лагера на Аврелий, са били избити. Самият легат Марк Аврелий Скавър е бил заловен в плен от германите, които са се гаврили с него за назидание на враговете. Изгорили го жив, уважаеми назначени отци. От очевидец научих, че Аврелий е умрял по изключително достоен начин.
Мнозина от сенаторите с пепеляви лица слушаха трагичните вести: повечето все имаха по някой син, брат или братовчед сред загиналите от едната или другата армия; мъже плачеха тихомълком, заровили глави в полите на тогите си или скрили очи в шепи. Един-единствен Скавър Принцепс Сенатус оставаше наглед невъзмутим, с присвита уста и две огненочервени петънца по бузите си.
— Всички, които сте се събрали сега в тази зала, имате своя дял от вината за това поражение — говореше Кота. — В състава на сенатската делегация нямаше нито един консуларен сенатор, а аз — обикновен бивш претор — бях единственият куриатен магистрат сред шестимата малоумници, които биха толкова път за тоя, дето духа. Защото естествено, че Квинт Сервилий Цепион щеше да откаже да разговаря с нас като с равни — та кои сме ние да се сравняваме с него, патриция и проконсула! Вместо това постоянно ни беше натяквано, че сме хора без значение, без политически авторитет — недвусмислен знак, че Сенатът стои срещу законно избрания консул Гней Малий Максим. И Квинт Сервилий имаше всички основания да се държи по този безотговорен начин, уважаеми назначени отци! Ако наистина възнамерявахте да сложите край на неговото неподчинение, делегацията щеше ли да се състои от бивши консули? Но не го сторихте. Съвсем умишлено пратихте петима педарии и един бивш претор да се разправят с един от най-самонадеяните членове на Сената, човек, който едновременно заема високо положение в обществото и се възползва от всеки предоставил му се случай да го натяква на околните!
Никой не посмя да надигне глава; дори все повече и повече бяха сенаторите, които жално хлипаха и си мечтаеха земята да ги погълне. Но Скавър Принцепс Сенатус нямаше да се остави толкова лесно. Продължаваше да седи гордо изпъчен на стола си и нито за миг гневният му поглед не се откъсна от лицето на Кота.