— Сега обаче сме изправени пред неоспорим факт: нужни са ни силата и способностите на всички физически здрави мъже в цяла Италия, независимо дали спадат към пролетариата, или заседават в Сената! Повтарям: всички физически здрави мъже! Ето защо искам от вас, назначени отци, да гласувате указ, упълномощаващ плебейското събрание да приеме закон, който да забранява напускането пределите на Италия от страна на който и да било мъж между седемнайсет и тридесет и пет години, независимо дали е римлянин, латин или италиец. Забраната ще важи както за отплаване по море, така и за преминаване северно от реките Арн и Рубикон в Италийска Галия. Настоявам още утре да бъдат разпратени куриери до всички пристанища на полуострова със заповедта никой кораб да не приема на борда си физически здрави мъже. Наказанието ще бъде смърт както за този, който се опитва да избяга от военната си служба, така и за онзи, който му помага.
В целия Сенат не се намери човек, който да възрази на това искане: нито Скавър Принцепс Сенатус, нито Метел Нумидик, нито Метел Далматик Понтифекс Максимус, нито Ахенобарб Старши, нито Катул Цезар, нито Сципион Назика. „Добре — каза си Рутилий Руф. — Поне този закон няма да го отхвърлят.“
— Целият наличен персонал на наборните комисии ще се захване с издирването на способни хора, които да запълнят нужния офицерски състав. Въпросните хора също могат да бъдат всякакви — от пролетарии до сенатори. Което означава, назначени отци, че и сред вас всички онези, които още не са навършили тридесет и пет години, независимо в колко военни кампании са участвали, ще трябва да се върнат в легионите. Само ако приложим този закон, можем да наберем нужната армия, а ако трябва, ще го приложим и с насилствени методи. Но дори и с подобни мерки, страхувам се, пак няма да смогнем да съберем нужната сила, за да се справим с нашественика. Квинт Сервилий кажи-речи ликвидира цялата средна и дребна собственическа класа в Италия, а Гней Малий прати на заколение близо седемдесет хиляди души пролетарии — въоръжени или невъоръжени. Затова трябва да обърнем поглед към всички останали военни части, с които все още разполагаме. В Македония държим само два легиона, и двата съставени изключително от съюзници, които явно не можем да извикаме обратно в Италия. В Испания имаме още три легиона: два в далечната провинция, един — в близката; от тях два легиона са римски, един — съюзнически. Но не само че тези легиони трябва да останат в Испания, ами ще трябва да получат и силни подкрепления, ако германите удържат на думата си и нахлуят в Испания.
Тук Рутилий Руф се спря да изчака каква ще е реакцията.
Най-сетне Скавър Принцепс Сенатус се осмели да се обади:
— Продължавай, Публий Рутилий! Говори за Африка… и за Гай Марий!
Рутилий Руф примигна озадачено, сякаш го бяха сварили неподготвен.
— Ами да, благодаря ти, Принцепс Сенатус. Току-виж бях забравил. Добре, че ми напомни. Неслучайно са те нарекли кучето — пазач на Сената. Какво щяхме да правим без теб!
— Можеш да си спестиш сарказма, Публий Рутилий! — сопна му се Скавър. — Просто чакаме да продължиш нататък.
— Именно! Мисля, че би било редно, ако сега спомена трите основни аспекта на проблема с Африка, които намирам в случая за важни. Първият, това е успешно завършилата за нас война в този регион; врагът е разгромен напълно, вражият владетел и цялото му семейство в момента очакват дължимото си тук, в Рим, гости на дълбоко уважавания ни колега Квинт Цецилий Метел Прасчо… ъ-ъ-ъ, моля за извинение, Квинт Цецилий, исках да кажа Нумидик! Така де, важното е, че пленниците са в Рим.
Вторият аспект, това е нашата армия от шест легиона — все пак да не забравяме, че става дума за легиони, сформирани изцяло сред пролетариите. Тя имаше време да се обучи и да се научи как се печелят войни, армия, която показа що е храброст и която при това има за свои офицери едни от най-блестящите военни таланти в Рим, като се започне от най-младшия центурион или трибун — кадет и се стигне до висшите легати. Да не забравяме за двете хиляди души конница, които също имаха случай да докажат качествата си.
Тук Рутилий Руф отново се спря, премести тежестта си от единия си крак на другия и широко се усмихна.
— Третият аспект, назначени отци, за който искам да ви говоря, е един човек. Един-единствен, но затова пък особен човек. Разбира се, става дума за проконсула Гай Марий, главнокомандващ африканската армия, който спокойно може да се обяви за архитект на нашата категорична победа в Нумидия, която по своето значение може да се сравнява с успехите на Сципион Емилиян. Нумидия повече никога няма да се вдигне на бунт. Всички заплахи за Римска Африка, за римските граждани в тази част от света, за тяхната собственост, както и за снабдяването на самия Рим със зърно, са премахнати веднъж завинаги. В действителност Гай Марий ни остави една спокойна и умиротворена Африка, в която дори няма нужда да се разполагат гарнизони.