Рутилий Руф слезе от подиума и закрачи по черно-белите плочки, с които беше застлан подът. Спря се пред широко отворените врати и се обърна по такъв начин, че гласът му да се чува повече на Форума, отколкото в самия Сенат.
— Нуждата на Рим от един способен и талантлив пълководец е дори още по-голяма от нуждата от войници и центуриони. Защото, както самият Гай Марий заяви веднъж в същата тази зала, десетки хиляди римски войници загинаха през последните няколко години, или по-точно след смъртта на Гай Гракх, и то единствено заради некомпетентността на хората, които ги хвърляха в бой, и на тези, които още преди това е трябвало да ги научат как да се бият! Но по времето, когато Гай Марий говори пред нас, Италия все още имаше сто хиляди души население повече, при това сто хиляди здрави и силни мъже. А колко войници и центуриони загуби самият Гай Марий? Практически нито един, назначени отци! Преди три години той заведе в Африка шест легиона, е, и до ден-днешен те си остават шест здрави и непокътнати. Шест легиона от ветерани с нужните центуриони!
Консулът отново спря да си почине, сетне гласът му закънтя с все сила из залата:
— Гай Марий е единственото решение на проблема, пред който е изправена римската армия. Той е компетентният пълководец, от когото всички имаме нужда!
За миг нисичкият Рутилий Руф се обърна към наблъскалите се пред стълбите на Курия Хостилия слушатели, после отново се насочи към подиума си, откъдето се готвеше да прочете заключителните думи от речта си.
— Вие всички чухте от устата на Марк Аврелий Кота, че между германите е настъпил разрив и че в момента те като че ли са се отказали от намеренията си да продължат своя поход през териториите на Римска Галия. Но не можем облекчено да въздъхнем само защото някой си ни е подшушнал подобно нещо. Вместо да се мислим за защитени и неуязвими, което би било пълна глупост, трябва да гледаме още по-скептично на нещата. Така или иначе един факт, мисля, е безспорен. Трябва да използваме цялата задаваща се зима в подготовка за нова война. И първото, което трябва да направим за тази подготовка, е да назначим Гай Марий за проконсул в Галия с империум, който да не може да му бъде отнет преди окончателното завършване на войната с германите.
Чак сега сред заседаващите се чуха недоволни мърморения, знак, че всеки момент може да избухне буря от негодувание. Над всички се извиси гласът на Метел Нумидик:
— Какво? Да връчим на Гай Марий управлението на Трансалпийска Галия заедно с проконсулски империум за една война, която може да се проточи с години? — Сякаш не можеше да повярва той. — Само през трупа ми!
Рутилий Руф гневно тропна с крак и сви заканително юмрук.
— Богове, ето ви пак с вашите глупости! Квинт Цецилий, Квинт Цецилий, толкова ли не можеш да проумееш в каква беда сме изпаднали? Трябва ни не друг, а само пълководец с качествата на Гай Марий!
— Трябват ни легионите му — извика Скавър Принцепс Сенатус. — Той самият изобщо не ни е нужен! Има и други хора не по-малко способни от него.
— Имаш предвид приятеля си Квинт Цецилий Прасчо, нали така, Марк Емилий? — изсумтя презрително Рутилий Руф. — Това са пълни идиотщини! В продължение на две години Квинт Цецилий само се чудеше къде да се дене в Африка… Да, знам го, защото, за разлика от всички вас бях там с него. Работил съм с Квинт Цецилий и ако сега го наричам пред всички вас Прасчо, то е, защото умът му е колкото на едно прасе, не повече! Но съм работил и с Гай Марий. А навярно няма да прозвучи нескромно, ако напомня на уважаемите си колеги, че и аз самият не бях лош военачалник, но кой знае защо върховното командване в Трансалпийска Галия беше връчено не на мен, а на Гней Максим! Или смятате, че е по-добре да не бъркам в стари рани?
Това, в което се опитвам да ви убедя сега, назначени отци, е, че Рим е изпаднал в пълна безизходица, така че не му е времето шепа аристократи да бранят честта си за сметка на цял един народ! Искам да кажа на всички вас, назначени отци, които седите на втория и на третия ред от двете страни на тази зала, че има само един човек, способен да ни изведе от безизходицата! И този човек е Гай Марий! Какво толкова, че името му го няма в списъците на патрициите? Какво толкова, че не се е родил в Рим? Квинт Сервилий Цепион е родом от Рим, но това попречи ли му да ни натика там, където сме сега? Право в лайната!