Рутилий Руф крещеше, колкото му глас държи, едновременно от гняв и от страх, че хората насреща му просто не искат да погледнат действителността в очите.
— Достопочтени членове на Сената, бони, колеги сенатори! Умолявам ви поне веднъж в живота си да изоставите предразсъдъците си! Трябва да дадем на Гай Марий проконсулски империум за Трансалпийска Галия за толкова време, колкото ще му е нужно да върне нашествениците обратно в Германия!
Като че ли с този си последен изблик най-сетне успя да ги склони. Рутилий Руф беше спечелил. И Скавър, и Метел Нумидик трябваше да се признаят за победени.
В този миг от мястото си стана преторът Маний Аквилий. Той беше човек от стар аристократичен род, но мнозина от фамилията му бяха донасяли повече зло на Рим, отколкото добро. Именно неговият баща беше онзи, който, след като цар Атал III умря и завеща цял Пергам на римския народ, беше пратен да отвоюва царството от претендентите, но вместо това продаде цяла Фригия на понтийския цар Митридат V срещу огромна сума в злато и по този начин отвори вратите на Западна Мала Азия за непредвидимия Ориент.
— Публий Рутилий, искам думата — обърна се той към консула.
— Имаш я — показа му с жест Рутилий Руф и се отпусна изтощен на стола си.
— Аз искам думата! — обади се разгневен Скавър Принцепс Сенатус от другата страна.
— След Маний Аквилий — усмихна му се победоносно Рутилий Руф.
— Публий Рутилий, Марк Емилий, назначени отци — обърна се по правилата към всички Аквилий. — Напълно съм съгласен с консула, че има само един човек, който притежава нужния гений да ни изведе от трагичното положение, в което сме изпаднали, и че този човек е Гай Марий. Но далеч не мисля, че предложението, което току-що уважаемият ни консул направи, е най-правилното. Да ограничим империума на Гай Марий само за територията на Трансалпийска Галия би било все едно да вържем едната му ръка. На първо място, какво ще стане, ако войната се прехвърли извън пределите на Трансалпийска Галия? Ако театърът на военните действия се пренесе в Италийска Галия, Испания или дори в самата Италия? Излиза, че в такъв случай върховното командване автоматично ще мине в ръцете на местния управник или пък на действащия консул. Гай Марий има много врагове в Сената и аз самият никак не съм сигурен дали тези врагове няма да обърнат повече внимание на собствените си отношения с него, отколкото на интересите на Рим. Отказът на Квинт Сервилий Цепион да сътрудничи на Гней Малий Максим е красноречив пример на какво е способен един представител на старата аристокрация, когато държи повече на собствената си дигнитас, отколкото на общоримската.
— Тук бъркаш, Маний Аквилий — възрази му Скавър. — Квинт Сервилий просто сметна своята дигнитас за идентична с тази на цял Рим.
— Благодаря ти за поправката, Принцепс Сенатус — поклони му се Аквилий с жест, който не можеше да се определи точно като ироничен. — В случая си абсолютно прав. Достойнството на Рим е наистина идентично с дигнитас на Квинт Сервилий Цепион! Но защо тогава да смятаме, че достойнството на един Гай Марий е по-ниско от това на Квинт Сервилий Цепион? Нима можем да твърдим, че по личните си заслуги Гай Марий му отстъпва? Дори напротив, превъзхожда го във всичко, с изключение на името си, което преди някое и друго поколение се е носело от напълно неизвестни люде. Гай Марий постигна зашеметяваща кариера. А има ли сред вас, сенатори, хора, които все още мислят, че Гай Марий поставя интересите на родния си Арпинум по-високо от интересите на Рим? Има ли член на Сената, който сериозно да вярва, че Гай Марий смята Арпинум като нещо друго, освен като част от Рим? На нас всички тук присъстващи предците ни някога са били нови хора! Вземете дори Еней, който е дошъл не от другаде, ами от далечен Илион. Не е ли бил за времето си също един нов човек! Гай Марий вече е бил избиран веднъж за претор и втори път за консул. С това той сам се е превърнал в нобил и отсега нататък неговите потомци ще имат право да се считат за хора от благороден произход.