Вчера гласуваха и центуриатните комиции, в резултат на което — както вече имах случай да спомена по-горе — Гай Марий беше преизбран, при това за първи консул. За него гласуваха абсолютно всички центурии от първата класа и колкото бяха нужни от втората. Не ще и съмнение, че са се намерили сенатори, които да се опитат да ти подложат крак, но ти отдавна си си извоювал името на патрон, от когото всички клиенти могат само да спечелят, пък и цял Рим те знае като любител на широкомащабните търговски операции (особено след като удържа на всички свои обещания за подялбата на Африка). Едни конници никога не биха се замислили дали даден кандидат има право да бъде преизбран само три години след първия си мандат, още по-малко дали изобщо може да бъде представен ин абсенция.“
Марий вдигна очи от свитъка и изгледа победоносно баджанака си.
— Представяш ли си, Луций Корнелий, получил съм мандата си от самия народ! Станал съм за втори път консул, при това, без дори да знам, че са ме писали кандидат! — Протегна той ръце високо над главата си, сякаш искаше да благодари на щастливата си звезда. — Няма грешка, ще отведа Марта Сирийката със себе си в Рим. Нека види със собствените си очи триумфа ми и встъпването ми в длъжност. Защото, Луций Корнелий, вече реших! Ще проведа своя триумф в първия ден от Новата година.
— И след това тръгваме за Галия — рече Сула, далеч по-заинтересован от подобна перспектива. — Така де, Гай Марий, ако вземеш и мен със себе си.
— Скъпи приятелю, че за къде съм без теб? Или без Квинт Серторий?
— Най-добре дочети писмото — подкани го Сула, който реши, че ще му е нужно известно време да оцени по достойнство тези неочаквани новини, преди да седне да ги обсъжда с Марий.
„Така че, Гай Марий, когато се видим отново с теб, ще бъде, за да ти предам инсигниите на властта си. Би ми се искало в този момент да заявя, че твоето преизбиране ме изпълва с радост и щастие, защото в името на спасението на Рим беше необходимо тъкмо ти да получиш командването срещу германите… Но как би ми се искало това да бе станало по по-приемлив за римските традиции начин! Не мога да не мисля за всички врагове, които вече си си създал тук, в Рим. Толкова са много, при това толкова силни, че чак ми настръхва косата, като си ги представя. Ти донесе твърде много промени в начина, по който функционираха доскоро нашите законотворчески органи. Да, знам, че за да оцелееш на политическата сцена, трябваше да минеш през всяка една от тези промени. Но както са казали гърците за своя герой Одисей, нишката на живота му била толкова здрава, че протърквала и късала всички други нишки пред себе си мисля, че поне донякъде правото е на страната на Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус, защото, както и преди съм твърдял, правя разлика между него и онези тесногръди идиоти от рода на Прасчо Нумидик. Подобно на мен Скавър ясно разбира, че Рим такъв, какъвто сме го знаели от векове, си отива и на негово място израства друг, следващ различни закони и логика на поведение. Но пък и неведнъж съм имал случай да се убедя, че ако Рим не беше толкова зает с издигането на собствената си клада, ако Сенатът беше намерил нужната добра воля да те остави сам срещу германите, без да държи сметка за това, кой е Гай Марий, всички тези изненадващи, необясними, нетрадиционни и крайно новаторски мерки никога нямаше да бъдат взети. И все пак, мъчно ми е за някогашния Рим.“
През цялото време, докато четеше тези редове, гласът на Марий нито за миг не потрепна, не се извиси и не се сниши, независимо че съдържанието им имаше с какво да разочарова.
— Остава още малко — каза той. — Ще прочета и него.
„Да не забравя все пак да спомена, че благодарение на твоята кандидатура всички по-знатни и почтени римляни се отдръпнаха от изборните списъци. Сред отказалите се от участие в изборите беше дори Квинт Лутаций Катул Цезар, който открито заяви, че по-скоро би се сработил с домашното си кученце, случеше ли се да го изберат него за консул, отколкото с колега като теб. Вследствие на това другият консул е крайно ненадежден човек. Което не бива да те тревожи, дори напротив — ще ти създава много по-малко неприятности. Знам, че умираш от любопитство да научиш името му, но остави ме малко да си поиграя с теб! Ще ти кажа само, че се слави като продажен тип, нещо, което навярно ти самият си имал случай да научиш. Как се казва ли? Гай Флавий Фимбрия.“