От двете страни на тясната ивица, която представляваше нос Мизенум, се разполагаха две градчета, обградени като от гердан от няколко странни по форма езерца. Откъм страната на морето беше Кума, откъм страната на залива — Бая, а езерата бяха, общо взето, два вида: едните с кристалночиста и почти топла вода, в която се въдеха огромни количества стриди, а другите — врящи като огромни казани, от които се показват езичета серен дим. От всички римски крайморски курорти Кума се славеше като най-скъпият, докато Бая все още почти не се посещаваше. В действителност се очертаваше Бая в скоро време да се превърне в център на едни от най-преуспяващите развъдници на риба или по-скоро на стриди, защото вече се бяха събрали половин дузина ентусиасти с намерение да превърнат лова на стриди в същинска индустрия. Техен водач беше разореният патриций Луций Сергий, който се надяваше да възвърне поне част от пропилените семейни богатства чрез развъждането и търгуването със специални облагородени видове стриди. За свои бъдещи клиенти смяташе всички епикурейци и известни гастрономи в Рим.
Вилата на Марий в Кума се намираше на върха на голяма морска скала и гледаше към островите Енария, Пандатария и Понция, наредени един зад друг като три планински върха, показващи се над бледосинкава мъгла. И тъкмо в тази прекрасна вила сега Юлия чакаше своя съпруг.
Бяха минали две години и половина, откакто Марий и Юлия се бяха видели за последен път. Тя беше почти на двадесет и четири, а Марий — на петдесет и две. Той добре разбираше, че е очакван с нетърпение, защото по това време на годината времето в Кума, а и навсякъде другаде по морския бряг, беше студено и духаха постоянни силни ветрове, но Юлия специално беше напуснала уютния си дом в Рим и се бе завтекла да го посреща тъкмо тук. Римските обичаи забраняваха на жената да следва мъжа си по време на пътуване, още повече, ако той изпълнява официални обществени задължения; поради тази причина тя не бе имала никаква възможност да придружи Марий в Африка, нито по време на обиколките му из Италия; за целта той трябваше да й отправи специална покана, нещо, което се считаше за проява на простащина. През лятото, когато всяка по-богата римска съпруга отиваше на почивка на морето, мъжът й можеше да я навести, когато е свободен, но дори тогава нямаха право да пътуват заедно. Ако на мъжа му хрумнеше да отиде за няколко дни на село или до някоя от многобройните си вили край Рим, жена му пак повечето време си оставаше вкъщи.
Юлия нямаше навика да се тревожи излишно за своя съпруг; през цялото време, докато Марий отсъстваше, тя му бе писала редовно всяка седмица и бе получавала също тъй редовно отговорите му. Нито единият, нито другият обичаха клюките, затова и писмата им бяха кратки и по възможност запълнени единствено с въпроси от семейно естество, което не им пречеше да бъдат топли и нежни. Разбира се, на Юлия не й влизаше в работата да се интересува от това, има ли мъжът й връзки с други жени и дали се забавлява с тях; беше прекалено възпитана, за да си пъха носа в подобни неща; пък и не очакваше Марий да й дава сметка за поведението си. Подобни неща бяха част от живота на мъжете и съпругите им трябваше да стоят по възможност настрана. В това отношение, както Марция вече бе имала случай да каже на дъщеря си, истински късмет беше, че Марий е тридесет години по-възрастен от жена си; като петдесетгодишен мъж той нямаше да проявява същите сексуални апетити, каквито биха го преследвали на младини. Затова и удоволствието му да се види отново с жена си щеше да бъде по-голямо, отколкото ако и двамата бяха още млади.
И все пак Марий беше липсвал страшно много на Юлия, и то не просто защото тя го обичаше, ами и защото й харесваше като характер. Бе влюбена в своя съпруг и това я караше да брои с нетърпение миговете на раздялата. Изпращайки го в Африка, тя изпращаше едновременно със съпруга и любовника и най-добрия си приятел.
Сега, когато той влезе в стаята й, без да си направи труда да се обади на прислугата, Юлия беше толкова изненадана, че опитвайки се да стане от стола, залитна и трябваше отново да се облегне назад, за да не падне. Колко висок бе Марий! Колко загорял, колко здрав и изпълнен с енергия! Не изглеждаше да е остарял с нито ден — всъщност дори й се стори подмладен! На лицето му сияеше широка усмивка, отправена само и единствено към нея. Белите му зъби лъщяха както преди, а изпод гъстите му вежди, които никой не можеше да забрави, проблясваха тъмните му очи. Марий протегна големите си, но добре оформени ръце към нея, ала тя не бе в състояние да се помръдне. Какво ли щеше да си помисли за нея?