И въпреки всичко… не можеше да забрави напълно предишния си живот. За годините отсъствие от Рим не бе престанал да копнее по Метробий, все така харесваше всичко извратено: джуджета, травестити, разпуснати стари курви, изобщо всякакви скандални личности. Сула още не можеше да се отърси от омразата си към жените, опитващи се насила да влязат в живота му, само и само да наложат своето превъзходство. Той все още притежаваше способността в името на собственото си оцеляване да затрие чуждия живот, не можеше да търпи около себе си глупаци и не се бе отърсил от разяждащата го, преследващата го навсякъде амбиция… Африканската пиеса беше свършила, но антрактът нямаше да продължи дълго; бъдещето криеше още много роли. И все пак… Рим бе първата сцена, на която беше играл; Рим беше един спомен, в който той сякаш се връщаше, за да извади отново на бял свят болката, лишенията, но и откритията, които беше направил за сравнително краткия си живот. Затова Сула бе обзет от противоречиви чувства — Рим щеше да го посрещне едновременно като някой непознат, но заслужаващ уважение герой и като един от своите блудни синове. В момента не знаеше каква роля да играе — усещаше дълбоките промени в себе си и същевременно осъзнаваше, че нищо друго не се е променило.
Юлила също очакваше своя съпруг в далеч по-различно настроение от онова, с което Юлия посрещна Марий. Тя беше убедена, че обича много повече Сула, отколкото сестра й своя дърт проконсул. Юлила тълкуваше всяка проява на самодисциплина и всяко придържане към общоприетите порядки като знак, че нечии чувства са по-слаби от нейните; истинската любов не трябваше да се срамува, тя трябваше да срути всички стени, притискащи духа, да пропъди всякаква рационална мисъл от главата на влюбения, да извика победоносно пред целия свят и да стъпче под тежките си крака и последния жалък предразсъдък, който можеше да й се изпречи на пътя. Юлила чакаше, в плен на истинска треска, неспособна да стои за две минути на едно и също място, освен в компанията на каната вино; по няколко пъти на ден сменяше тоалета си, разпускаше или връзваше косата си, обръщаше я наляво или надясно, побърквайки всички роби в къщата.
И с всичко това тя обгърна Сула като с плащеница, изтъкана от най-фината и прилепваща паяжина. Още щом той се появи на вратата на атрия, Юлила се завтече към него с широко разтворени обятия и разкривено от вълнение лице. Преди дори той да е могъл да я погледне, тя вече се беше хвърлила на врата му и бе впила устни в неговите. Целувката й беше разкъсваща, изпепеляваща, унищожителна… Без да губят време, ръцете се спуснаха надолу, напипвайки гениталиите му, а от гърлото й се изтръгнаха звуци на животинска похот. В следващия миг обви съпруга си с краката си, без дори да се замисли къде се намират и че са обект на наблюдение за дузина роби, повечето от които Сула виждаше за пръв път в живота си.
Той не успя да се сдържи, отблъсна я от себе си, отметна глава и прекъсна целувката.
— Овладейте се, госпожо! Не сме сами!
Тя го зяпна, сякаш току-що й се беше изплюл в лицето, но все пак се окопити и подходи по-предпазливо: с несръчен жест пъхна ръка под неговата и го поведе към перистила, а сетне към дневната си — сиреч в някогашната стая на Никополис.
— Тук струва ли ти се достатъчно интимна обстановката? — попита го леко язвително.
Но още преди тази безвкусна забележка, отдавна беше развалила настроението на любимия си, защото Сула ни най-малко не искаше жена му да го целува, нито да го опипва, където не трябва, без да я е грижа за чувствата, бушуващи в сърцето му.