— Има време! — рече той вместо отговор и седна на най-близкия стол.
Юлила замръзна на мястото си и в погледа й се прочете такава уплаха и неразбиране, сякаш й бяха казали, че иде свършекът на света. Беше по-красива от всякога, макар и изтъняла още повече от последния път, когато Сула я беше видял — ако можеше да се съди по тънките й ръчички, подаващи се изпод дрехата. За набитото му око беше лесно да открие, че жена му е облечена според последна мода — човек от потекло, какъвто си оставаше той, не можеше да изостава от вкусовете на времето си, но най-голямо впечатление му направиха двете й огромни, ококорени като на луда очи, които бяха хлътнали в орбитите си, а под тях имаше тъмни сенки.
— Аз… не разбирам! — извика Юлила, без да посмее да мръдне от мястото си. Очите й не се откъсваха от неговите, но вече не го поглъщаха така лакомо, като преди малко, ами по-скоро го гледаха, както мишката гледа котката; сякаш се пита дали е приятел или враг.
— Юлила — опита се да я успокои Сула, събирайки цялото търпение, на което беше способен. — Уморен съм. Още не съм имал време да си отпочина от дългия път, а забелязвам, че не познавам почти никого в къщата си. И като напълно трезвен човек имам известни резерви, когато жена ми тръгне да ме разсъблича пред очите на околните.
— Но аз те обичам! — запя старата си песен тя.
— Надявам се, защото и аз изпитвам същото към теб. Но колкото и да се обичаме, има известни норми, които трябва да спазваме — смъмри я той, защото не му се нравеше никак, че заради малоумието на жена му можеше да се помрачи обликът му на представителен и благопристоен римски патриций. Сула нямаше право на грешки дори в собствения си дом, ако се надяваше да постигне някаква кариера.
През двете години, когато беше далеч от Юлила, той нито веднъж не бе размишлявал какъв човек е тя. Сещаше се само колко е красива и колко възбуждащо преживяване е да бъдеш с нея в леглото. Всъщност сега си даваше сметка, че през цялото си отсъствие е мислил за Юлила не като за съпруга, а като за една от многобройните си любовници. Такава каквато му се представяше сега, наистина много по-лесно би изпълнявала ролята на жадната за секс любовница, отколкото на грижещата се за дома и семейството съпруга. Юлила не беше жената, с която човек в положението на Сула би желал да споделя цялото си време, нито която да представя пред приятели и съдружници като своя любяща съпруга.
„Защо ми трябваше да се женя за нея? — мислеше си в този миг той. — Бяха отнесен от някакво видение за бъдещето си, видяно през нейните очи… Това беше всичко, което тя направи за мен — послужи на Фортуна да се добере по-лесно до своя избраник. Дори не се замислих, че може би има десетки млади благородни девойки, които биха ми подхождали много повече от това глупаво създание, което едва не се умори от глад само заради любовта си към мен. Самият факт вече говори много. Не че упреквам онези, които прекаляват… Просто би ми се искало да не съм причината за подобни налудничави постъпки. Защо цял живот трябва да търпя около себе си жени, които се опитват да ме задушат?“
Лицето на Юлила скоро се изкриви от неприкрито разочарование. Погледът й се отклони от безмилостните му очи, които я изследваха по-скоро с клинично любопитството, отколкото с любов. Без дори да се замисля какво ще си каже мъжът й за нея, тя отиде до масичката и си наля пълна чаша неразредено вино, за да я изпие на един дъх; едва тогава си спомни, че не е сама, и се обърна да предложи и на Сула.
Но той я гледаше навъсен.
— Веднага да махнеш това от очите ми! Всеки ден ли се наливаш по този начин?
— Пиеше ми се мъничко — опита да се оправдае Юлила. — Ти се държиш толкова студено, че ми стана много мъчно.
Сула въздъхна.
— Навярно наистина не съм се проявил като любящ съпруг. Както и да е, Юлила, ще гледам скоро да се оправя. Пък може би… защо не? Налей ми и на мен.
Той буквално грабна чашата от ръцете й и отпи на големи глътки.
— Когато чух за последен път какво става с теб… Между другото, ти май не си много по писмата, а?
По лицето й започнаха да се стичат сълзи, но тя все пак успя да се въздържи да не заридае.
— Мразя да пиша писма!
— Чак пък толкова, че да не ми драснеш два реда… — отсече сухо Сула.
— Все едно, какво искаше да кажеш? — попита на свой ред Юлила и си наля втора чаша вино, която отиде в гърлото й също толкова бързо, колкото първата.