През цялото време, докато гостенинът му дърдореше тези мъдрости, Марий обмисляше предложението му. И той се беше облегнал назад, но никога нямаше да си кръстоса краката.
— Ако трябва да бъда съвсем искрен, Луций Марций, наистина има едно законче, което бих се радвал плебейското събрание да приеме, при това, без да се вдига излишен шум. Би ми доставило истинско удоволствие да те спася от финансовите ти затруднения, а пък по този начин ще ми спестиш много излишна енергия да се надприказвам с колегите ти и с останалите умни глави в Сената.
— Колкото по-щедро бъде твоето дарение в полза на моята кауза, Гай Марий, толкова по-малко ще ти се налага да се надприказваш с когото и да било — увери го Филип, който не можа да се въздържи да не се усмихне от щастие.
— Чудесно! А сега ще ми кажеш ли цената си? — подкани го Марий.
— Богове! Колко откровени могат да бъдат хората!
— Цената! — повтори Марий.
— Половин милион — престраши се Филип.
— Половин милион сестерции? — уточни Марий.
— Половин милион денарии — престраши се за втори път неканеният гост.
— О-хо, за половин милион денарии ще поискам много повече от някакво си законче — предупреди го Марий.
— За половин милион денарии, Гай Марий, ще получиш много повече. Ще можеш да разчиташ на моите услуги не само по време на мандата ми като народен трибун, но и до края на живота ми. Имаш думата ми.
— Тогава да смятаме сделката за сключена.
— Бре, колко лесно стана! — въздъхна видимо облекчен Филип. — А сега кажи какво очакваш от мен?
— Искам да прокараш една аграрна реформа — изненада го неприятно домакинът.
— Виж, това никак няма да е лесно! — изгледа го смаян Филип. — За какво ти е потрябвала тази аграрна реформа? Наистина ми трябват пари, Гай Марий, но не виждам никакъв смисъл да ми ги даваш, ако ме пребият до смърт още на другия ден. Мога да те уверя, че това далеч не влиза в личните ми амбиции. Не забравяй, че все пак не се наричам Тиберий Гракх!
— Законът, който искам, наистина се отнася до земята, но в никакъв случай не е от такова естество, че да си загубиш главата покрай него — опита се да го успокои Марий. — И ти трябва да знаеш, че и аз не съм реформатор или революционер. Имам съвсем други планове за бъдещето на бедните, вместо да посегна на агер публикус! Ще наема пролетариите в легионите и ще ги накарам с оръжието и кръвта си да извоюват всичката земя, която после ще им дам. Хората не бива да получават нищо даром, тъй като това ги отличава от животните.
— Но каква друга земя можеш да дадеш, ако не агер публикус? — не разбираше Филип. — Или мислиш държавата да увеличи още повече поземления си фонд? Това означава много пари! Откъде ще ги вземем?
— Не се безпокой за това. Земята, за която говоря, вече е под властта на Рим. При това, ако запазя своя проконсулски империум в Африка, единствено от мен ще зависи каква ще е съдбата на всички територии, отнети от врага. Ако искам, ще давам земите под аренда на клиентите си, ако искам, ще ги продам на онзи, който даде най-много за тях, ако искам, ще ги подаря на някой чужд владетел да прави с тях каквото пожелае. Това, което ми е нужно обаче, е Сенатът да потвърди всички мои решения по въпроса.
Той се размърда на стола си и се приведе, сетне продължи обясненията:
— Но нямам никакво намерение да се подлагам на ударите на нещастници като Метел Нумидик, затова и ще подходя, както съм правил винаги досега — ще се придържам стриктно или към закона, или към всеобщата практика и съществуващите прецеденти. Ето защо още на Нова година ще предам своя проконсулски империум в Африка и така ще остана напълно неуязвим за Метел Нумидик и компания.