— Много добре! — въздъхна с облекчение Марий. — Сега поне за известно време мога да съм сигурен, че островите ме чакат непокътнати. Трябва ми още година-две да докажа истинската стойност на легионерите — пролетарии, преди да започна да ги дарявам със земи. Сега разбираш ли за какво става дума? Римският войник, такъв какъвто го знаем от преди години, нямаше нужда да бъде примамван с обещания за земя, така че всеки ще си кажа: „А защо тъкмо сега ще раздаваме подаръци на легионерите?“ Както и да е — вдигна рамене той. — Какво друго интересно в Рим?
— Самият аз прокарах закон, според който всеки консул има правото лично да назначава допълнителен брой военни трибуни, когато държавата е изправена пред външна опасност, без да се подлагат имената им на гласуване от народа.
— Отсега предвиждаш какво може да ни се случи в бъдеще! И сигурно си се възползвал веднага от закона си да назначиш нови военни трибуни?
— Точно така. Двадесет и един на брой. Колкото загинаха при Араузио.
— И кои си включил?
— Младия Гай Юлий Цезар.
— А, ето това се казва добра новина! Обикновено да взимаш роднини на служба, се оказва голяма грешка. Спомняш ли си Гай Лузий! Зет ми, мъжът на сестра ми Гратидия?
— Имам някакви бегли спомени. Имаше нещо свързано с Нуманция?
— Същият. Пълна напаст! Но затова пък богат, та се не знае. Както и да е, с Гратидия си родиха едно синче, което им е и единствен наследник и вече е навършило двадесет и пет. Помолиха ме да го взема със себе си да се бием с германите. През целия си живот не съм виждал това момче, но нямаше как, трябваше да се съглася, иначе не знам какво щеше да дойде на главата на брат ми Марк.
— Като седнахме да говорим за безбройните ти роднини, навярно ще ти стане приятно да научиш, че младият Квинт Серторий е у дома си в Нерсия при майка си. Смята, че ще се оправи достатъчно бързо, за да те придружи в Галия.
— Великолепно! Истински късмет, че Кота отиде навреме в Галия, а?
Рутилий Руф изрази съгласието си по не дотам възпитан начин.
— Питаш ли ме, Гай Марий! Един бивш претор и петима педарии да отидат да се разправят с тикви като Цепион? Но аз самият отлично познавам Кота, за разлика от Скавър, Далматик и Прасчо, които тепърва има да разбират. Не се и съмнявам, че каквото е имало за спасяване, Кота го е спасил.
— А какво става с Цепион, след завръщането му в Рим?
— О, главата му все още е над водата, но трябва здраво да се потруди, за да не потъне. Ако така се развиват нещата, някой ден ще се наложи да се бори за всяка глътчица въздух. Почти цялото обществено мнение е насочено срещу него, така че вече дори приятелчетата му от първия ред в Сената не могат да му помогнат.
— Прекрасно! Мен ако питаш, трябва да го затворят в Тулианума и да го оставят да умре от глад — мрачно заяви Марий.
— Но не и преди сам да е насякъл дървата за осемдесет хиляди погребални клади — ухили се Рутилий Руф.
— Ами какво става с марсите? Успокоиха ли се?
— Имаш предвид претенциите им за обезщетения? Естествено Сенатът прехвърли исканията им на съдилищата, но с това определено не спечели приятели на Рим. Началникът на марсийския легион — името му е Квинт Попедий Силон — лично дойде в Рим, за да свидетелства, а познай кой друг се готви да свидетелства заедно с него?
Марий се усмихна.
— Много си прав, че не мога да позная. Кой?
— Не друг, ами собственият ми племенник, младият Марк Ливий Друз! Изглежда, двамата със Силон се срещнали след битката, легионите им се сражавали един до друг. За Цепион беше истински шок да разбере, че тъкмо племенникът му, който му се пада зет, е сложил името си в свидетелските списъци. Представяш ли си, в дело, което е пряко насочено срещу него?
— Остри са му зъбките на момчето — припомни си Марий поведението на адвоката Друз пред съда.
— Много се е променил от Араузио насам — обясни Рутилий Руф. — Бих казал, че е израснал.
— Тогава Рим може само да се надява, че в бъдеще ще има още един способен човек, на когото да разчита.
— Нищо чудно да излезеш прав. Но уви, аз самият откривам видима промяна у кажи-речи всеки оцелял от клането при Араузио — добави с тъга Рутилий Руф. — Още не сме успели да съберем всички онези, които са се спасили с плуване. Съмнявам се някога да успеем.