— Ще ги намеря и ще ги върна — закани се мрачно Марий. — Всички те са пролетарии, което означава, че аз отговарям за тях.
— Това, разбира се, е в полза единствено на Цепион — продължи Рутилий Руф. — Опитва се да прехвърли вината на Гней Малий Максим и на неговата пролетарска измет, както обича да нарича армията му. Нещо, което не се нрави никак на марсите. И са прави — сред тях нямаше нито един пролетарий, нито пък сред самнитите. Пък и племенникът ми Марк Ливий Друз тържествено даде клетва пред народа, че никой за нищо не може да вини войниците. Голям оратор е и знае как да се държи пред публика.
— Как може да критикува Цепион, като му е зет? — полюбопитства Марий. — Мисля, че дори и най-големите му врагове ще се ужасят при подобна нелоялност към членовете на собственото семейство.
— Той не критикува Цепион или поне не го прави директно. Може да се каже, че е доста ловък. В крайна сметка, изобщо не споменава неговото! Просто отхвърля твърдението на Цепион, че сражението било изгубено заради войниците на Гней Малий Максим. Но напоследък ми прави впечатление, че Цепион Младши очевидно избягва някогашния си пръв приятел. То и не бих се разтревожил заради това, ако същият този Цепион не се беше оженил за сестрата на Друз, сиреч за моята племенничка — вайкаше се Рутилий Руф.
— Ето какво се случва, когато всички вие, загубени патриции и нобили, толкова държите да сключвате бракове помежду си и да не допускате страничен човек в рода си — вдигна презрително рамене Марий. — Но стига сме говорили за това! Други новини има ли?
— Само от страна на марсите, или по-скоро от италийските съюзници. Настроенията отново се обръщат срещу нас, Гай Марий. Както знаеш, вече от месеци се опитвам да набера войници. Но италийците напълно отказват да сътрудничат. Когато искам от тях да ни предложат пролетарии, след като твърдят, че вече не им били останали мъже — собственици на необходимата възраст, отговарят ми, че и пролетарии нямали!
— Е, те са все селски хора, нищо чудно — възрази Марий.
— Глупости! Има ги, колкото щеш: изполичари, овчари, сезонни работници, наемни работници — кога една селска община не е била пълна с такива? Но италийците държат да се знае, че сред тях пролетарии няма! „Защо?“ — питам ги аз в писма. „Защото — казват те — онези италийци, които можело да минат за пролетарии, от години вече били просто роби на Рим, допаднали под хомота най-вече за неизплатени дългове.“ О, това вече е прекалено, а най-лошото е, че е истина! — угрижено поклати глава Рутилий Руф. — Вече няма народ в цяла Италия, който да не е написал петиция до Сената, и съдържанието на всичките е едно и също: протестира се не толкова срещу официалната политика на Рим, колкото срещу злоупотребите, извършвани от множество частни римски лица, притежаващи необходимата власт. Марсите, пелигните, пиценците, умбрите, самнитите, апулийците, луканите, етруските, маруцините, вестините… мисля, че списъкът е пълен, Гай Марий!
— Е, поне не може да се каже, че подобно раздвижване ни изненадва — каза Марий. — Надеждата ми е все пак заплахата от страна на германите да спои разединена Италия.
— Не мисля, че ще успее. Всички народи в Италия са единодушни, че Рим умишлено държи дребните и средните им стопани дълго време далеч от дома, така че земите им да останат без надзор, фермите им да се разорят и да им бъдат отнети. Всички онези, които са имали големия късмет да останат живи след няколкото години военна служба в полза на Рим, се връщали у дома си задлъжнели към римските земевладелци или към местни лихвари с римско гражданство. Така според тях Рим бил практически собственик на целия им пролетариат и като роби разорените италийци били пръснати от единия край на Вътрешно море до другия! Според писмата, които чета, Рим проявявал най-голям интерес към робите със знания и способности на земеделци, които се разпращали я в Африка, я в Сардиния, я в Сицилия.
Марий започваше да се чувства на свой ред неловко.
— Нямах представа, че нещата са стигнали чак дотам. Притежавам доста земя в Етрурия, включително много дребни стопанства, конфискувани заради дългове. Но какво мога да направя? Ако аз не ги бяха купил, щяха да ги глътнат Прасчо и брат му Далматик! Наследил съм значителни владения в Етрурия от майка си Фулциния, ето защо и съм съсредоточил поземлената си собственост главно в Етрурия. Тъй или иначе обаче, ето ме и мен един от големите римски земевладелци.