Първият беше, че след като цензорът Марк Ливий Друз се беше споминал тъй неочаквано, неговото място на понтифекс не бе наследено от сина му, който по онова време беше само на деветнайсет. Тогава бяха решили, че все пак младежът е твърде млад, за да бъде включен в състава на жреческата колегия. Втората причина беше от психологическо естество. След завръщането си от Араузио младият Марк Ливий Друз внезапно изяви склонност да изостави едва ли не вродения си консерватизъм. Скавър бил на мнение, че ако му се даде жреческо място, което тъй и тъй трябвало да наследи от баща си, това щяло да му позволи да се върне към традициите на предците си. Баща му се славеше като един от най-заклетите врагове на Гай Гракх, а изведнъж се оказваше, че синът държи речи на Форум Романум съвсем в духа на реформатора Гракх! Вярно, че за Скавър съществуваха „смекчаващи вината обстоятелства“ и сред тях на първо място споменът от Араузио, но в такъв случай какъв по-удобен начин младият Друз да бъде спечелен обратно за бащината си кауза от този да му се предложи място на понтифекс.
Тринадесетината останали понтифекси, включително Далматик Понтифекс Максимус, решиха, че предложението на Скавър е идеалният начин проблемът с Ахенобарбите да бъде разрешен веднъж завинаги, особено след като малко преди смъртта си старият Ахенобарб вече бе осигурил на по-малкия си син Луций място сред авгурите. Следователно семейството му не можеше да се оплаква, че им е била напълно отнета свещенослужителската власт.
Но когато Гней Домиций Ахенобарб Младши научи, че очакваното му избиране за понтифекс се проваля заради Марк Ливий Друз, той не остана доволен. Напротив, почувства се смъртно обиден. Още на следващото заседание на Сената обяви, че възнамерява да даде Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус под съд по обвинение в светотатство. Повод за това беше неправомерното осиновяване на патрицианско дете от плебей, което по принцип беше сложна работа и за което се изискваше съгласието както на колегията на понтифексите, така и на ликторите на тридесетте курии. Младият Ахенобарб твърдеше, че Скавър не е изпълнил всички необходими условия. Понеже добре се знаеше каква е истинската причина Ахенобарб да проявява тъй неочаквано своя религиозен пуризъм, никой в Сената не обърна сериозно внимание на заканите му. Още по-малко Скавър, който стана от мястото си, изгледа презрително червендалестия Ахенобарб и заяви:
— Ти ли точно, Гней Домиций, дето дори не си понтифекс, ще обвиняваш мен, Марк Емилий, понтифекс и принцепс сенатус в светотатство? — прозвуча леденият му глас. — Я иди да се забавляваш с новите играчки пред плебейското събрание, пък като пораснеш, върни се!
И с това наглед цялата дандания приключи. Ахенобарб изхвърча от сградата на Сената, съпроводен от смехове и подигравки. „Не се е научил да губи!“ — мълвяха сенаторите.
Но Ахенобарб не се призна за победен. Скавър го бе посъветвал да се забавлява с новите играчки пред плебейското събрание и той тъкмо това стори. Само след два дни представи свой проектозакон, който беше обсъден, гласуван и приет още преди края на годината. Според лекс Домиция де сацердоциис в бъдеще новите членове на колегиите на понтифексите и авгурите нямало да се избират от останалите членове, ами на специално насрочено заседание на трибутните комиции, пред които всеки би имал право да се кандидатира.
— Глупаво — беше всичко, което Метел Далматик Понтифекс Максимус намери да каже на Скавър по въпроса. — Получи се много глупаво!
Но Скавър гледаше на въпроса откъм веселата му страна.
— Е, Луций Цецилий, трябва да признаеш, че момчето добре подреди нас, дъртите понтифекси! — бършеше той с ръка сълзи от смях. — Признавам, че ми се издигна в очите.
— Но само някой от нас да се помине и ето ти го Ахенобарб кандидат за понтифекс — мрачно предрече Далматик Понтифекс Максимус.