— Че защо не? В крайна сметка, заслужил си го е! — възкликна Скавър.
— Ами ако взема, че умра най-напред аз? Той върховен понтифекс ли ще стане?
— Ще бъде заслужено наказание за нас — сякаш ни най-малко не се разкайваше за думите си Скавър.
— Чувам, че сега се е захванал да съди Марк Юний Силан — подметна Метел Нумидик.
— Точно така. За незаконно започване на военни действия срещу германите на територията на Трансалпийска Галия — обясни Далматик Понтифекс Максимус.
— Навярно за да го изправи на съд пред плебейското събрание. Реши ли да го обвини в държавна измяна, ще си има работа с центуриатните комиции — подсвирна Скавър. — Бива си го момчето! Започвам да се питам не сбъркахме ли, дето просто не го избрахме на мястото на баща му.
— О, я стига глупости! — нервно му възрази Метел Нумидик. — Имам чувството, че се радваш на позорния ни провал.
— Че защо не? — престори се на изненадан Скавър. — Това е Рим, назначени отци! Рим, такъв какъвто трябва да бъде! Всички знатни римляни са се впуснали в състезанието за властта!
— Глупости, пълни глупости! — побеснял извика Метел Нумидик, който още не можеше да се примири с мисълта, че Гай Марий ще бъде за втори път консул. — Рим, такъв какъвто го знаехме, загива! Избират се хора за консули за втори пореден път, без дори да благоволят да се явят в Рим… Пролетарии пълнят легионите… Понтифекси и авгури се избират от народа… Решенията на Сената кой какво ще управлява се отхвърлят от плебейското събрание… Държавата ще плаща баснословни суми за поддържането на армията… Разни нови хора и провинциалисти ще се разпореждат като господари… Пфу!
7
Година седма (104 г. пр.Хр.)
В консулството на Гай Марий (II) и Гай Флавий Фимбрия
Година осма (103 г. пр.Хр.)
В консулството на Гай Марий (III) и Луций Аврелий Орест
Година девета (102 г. пр.Хр.)
В консулството на Гай Марий (IV) и Квинт Лутаций Катул Цезар
На Сула се падна задачата да организира триумфалното шествие на Марий. Той следваше стриктно получените нареждания въпреки вътрешното си недоволство, което се дължеше не на друго, а именно на въпросните нареждания.
— Искам триумфът да бъде подготвен и проведен бързо и без излишни усложнения — беше заръчал Марий още в Путеоли, когато двамата стъпиха на италийския бряг. — До шестия час най-късно шествието трябва да се е качило на Капитолия, за да се съчетае церемонията с тази по встъпването в длъжност на консулите и с първото годишно заседание на Сената. Но самото шествие не бива да те тревожи излишно, защото това, с което искам да се запомни този ден, е пирът след заседанието. В крайна сметка, налага ми се да устроя два пира едновременно: единият — като триумфиращ пълководец, другият — като новоизбран първи консул. Така че, Луций Корнелий, искам всичко, свързано с пиршеството, да е готово до последната подробност! Никакви твърдо сварени яйца и вмирисани сирена, разбираш ли ме? Храната да е прясна и възможно най-скъпа, танцьорите, певците и музикантите да са най-добрите и най-известните в Рим, чиниите да са златни, а ложетата — тапицирани в пурпур.
Докато слушаше всичко това, на Сула му се свиваше сърцето. Марий щеше да си остане завинаги един селянин с аспирации към властта; да се претупат шествието и церемонията по встъпването в длъжност, а след това да се дават богоугодни пиршества, беше проява на изключително лош вкус. Особено с такава евтина показност със златото и пурпура!
Тъй или иначе, нямаше да се нарича Сула, ако не изпълнеше дословно дадените му нареждания. На бърза ръка намери нужните глинени делви, измазани отвътре с восък, за да не пропускат вода, и ги прати до Бая за стриди, до Кампания за раци, до залива Кратер за скариди, докато цял керван каруци, снабдени със същите съоръжения, се запъти нагоре по течението на Тибър, за да търси змиорки и щуки; изкусни рибари застанаха пред отходните тръби на римската канализация, за да ловят костури — гиганти, а доставчиците се завтекоха да носят на готвачите стада и ята от специално угоявани с тестени сладки животни — от петли и патици, прасета и ярета до фазани и малки сърнички — с нареждането да ги опекат добре и да ги натъпчат с всевъзможни пълнежи; без да забравяме внушителното количество гигантски охлюви, които Марий и Сула бяха донесли от Африка — един вид почит от страна на Публий Вагиений, който се надяваше да научи за реакцията на римските сладокусници.