Квинт Цецилий Метел Нумидик го беше приел у дома си като скъп гост, комуто все пак не е разрешено да напуска временното си жилище. Бяха вкарали Югурта в къщата на патриция по тъмно и вече от няколко месеца го държаха напълно откъснат от света; не му позволяваха дори да се покаже на лоджията, която гледаше точно срещу Форум Романум и Капитолия. На пленения цар не му оставаше друго, освен да крачи напред-назад из затворения перистил като лъв в клетка — какъвто всъщност и се чувстваше. Гордостта не му позволяваше да затлъстее от бездействие: всеки ден тичаше на място, правеше гимнастически упражнения, боксираше се с въображаеми противници, набираше се на някои от по-здравите клони в градината. Искаше, когато най-после дойде време за триумфа на Гай Марий, да си спечели възхищението на тези най-обикновени римляни; да знаят, че са имали срещу себе си достоен противник, не просто някой слабохарактерен ориенталец.
С Метел Нумидик Югурта се държеше извънредно хладно, понеже най-малко му се искаше в такъв момент да сводничи в полза на един римлянин за сметка на друг — нещо, което силно разочарова домакина му, който се надяваше от устата на пленника да изкопчи някакви свидетелства, че Марий е превишавал пълномощията си на проконсул. Това, че Нумидик си остана с празни ръце, в крайна сметка беше и последната радост, която Югурта можеше да си позволи. Добре знаеше кой единствен сред римляните би могъл да се изправи срещу него и ако не друго, беше спокоен, че го е победил силен човек. Никой не отричаше на Нумидик, че произхожда от голям род и че е имал случай да докаже своята неподкупност, но като човек и като войник той не можеше дори да целува обувките на Гай Марий. Разбира се, в сравнение с патриций от ранга на Метел Нумидик, Гай Марий си оставаше едва ли не едно плебейско копеле, а в очите на Югурта, който цял живот беше преследван от извънбрачната връзка на родителите си, това беше още една причина да изпитва дружески чувства към другаря си от под стените на Нуманция.
В деня, преди Гай Марий да влезе в Рим като триумфиращ пълководец и като бъдещ консул, Метел Нумидик и започналият му да заеква син дадоха официална вечеря в чест на Югурта и двамата му синове. На вечерята присъстваше и Публий Рутилий Руф, за когото Югурта лично бе помолил да бъде поканен. От всички онези, които навремето се бяха сражавали под командването на Сципион Емилиян при Нуманция, само Гай Марий отсъстваше.
Вечерта мина много странно. Метел Нумидик беше прахосал сумата средства, за да удостои гостите си с подобаващи за техните особи ястия. Оправдаваше прахосничеството си с това, че нямал намерение нито за миг да се задържи на пиршеството, което Гай Марий щял да даде на другия ден в храма на Юпитер Оптимус Максимус, щом като се разпусне първото заседание на Сената.
— В целия град почти не са останали раци, стриди или охлюви, за да добавя нещо по-специално към менюто — тюхкаше се Нумидик, докато сътрапезниците се излягаха около масите. — Марий е изкупил всичко от пазара.
— Да не би и за това да е виновен Марий? — попита Югурта, като видя, че Рутилий Руф внимава да не изпусне вместо него някоя по-язвителна бележка.
— Гай Марий е виновен за абсолютно всичко — държеше на своето Нумидик.
— На твое място не бих говорил такива неща. В крайна сметка, Квинт Цецилий, нищо не ви пречеше на вас, патрициите, да издигнете някого от неговия мащаб измежду вас самите. Само че просто не намерихте кого. Рим създаде Гай Марий. Нямам предвид самия град, нито римския народ, а Рома, безсмъртната богиня, гения на вашия град, неговата движеща сила. Изведнъж ви трябва силен и могъщ човек. Благодарение на Рома човекът е намерен — рече Югурта Нумидиеца.
— Сред нас има и такива, които хем произхождат от висшите съсловия, хем са не по-малко способни от Гай Марий — тросна се Нумидик. — Всъщност аз съм един от тях и трябваше да го докажа. Но Гай Марий ми открадна империума, а утре ще отнесе и лаврите, които се падаха на мен.
По лицето на Югурта се изписа недоумение, затова Цецилий Метел добави кисело:
— Ето например, да не би Гай Марий да те залови теб в плен, царю? Онзи, който успя да извърши това, беше именно човек от благородно потекло, чиито предци имат с какво да се похвалят — Луций Корнелий Сула. Спокойно може да се твърди, че не Гай Марий, а Луций Корнелий Сула завърши войната — пое си дълбоко въздух Нумидик; не му беше никак лесно да лиши самия себе си от славата на победителя, но в името на патрицианската чест, а и на здравия разум реши, че ще е по-добре, ако обяви за герой Сула. — В действителност Луций Корнелий притежава всички добри качества на Гай Марий, но заедно с това и типичните черти за един достоен римлянин.