— Не съм съгласен! — скастри го леко презрително Югурта, който усещаше, че през цялото време Рутилий Руф не сваля поглед от него. — Този човек е като леопард — целият на петна, тук тъмни, там светли. Докато Гай Марий е праволинеен, ако разбираш какво искам да кажа.
— Изобщо не те разбирам — отвърна му сухо Нумидик.
— Затова пък на мен ми е ясно — усмихна се доволно Рутилий Руф.
Югурта му върна усмивката. В погледа му се четяха същите онези приятелски чувства, с които двамата младежи се бяха обвързали навремето при Нуманция.
— Гай Марий не е като другите — обясни той. — Представлява сочен и съблазнителен плод, който обаче е израснал на най-обикновено дърво, останало вън от овощната градина. Хора като него, скъпи ми Квинт Цецилий, не могат да бъдат спрени или подлъгани в друга посока. Те притежават волята, смелостта и остротата на ума — не само това, но и онази невидима нишка безсмъртие, която другите не познават, — за да превъзмогнат всяко препятствие, което им се изпречи на пътя. Боговете обичат този тип хора! Затова и Фортуна щедро ги обсипва със своите скъпоценни дарове. Затова и Гай Марий върви смело напред, а дори там, където трябва да забави крачка или да се приведе, той продължава с гордо вдигната глава.
— Колко си прав! — не можа да се въздържи да възкликне Рутилий Руф.
— Лу-Лу-Луций Кор-Кор-Корнелий е мно-мно-много ппо-ппо-добър — гневно се обади Прасчо Метел Младши.
— Не е така! — поклати глава Югурта, за да наблегне на думите си. — Нашият приятел Луций Корнелий притежава ума… смелостта… и може би волята… но не мисля, че в него има тази нишка безсмъртие, за която ви говоря. За него и калната пътека е за предпочитане, стига да го отведе по-скоро до целта. Бойните слонове не са за хора, свикнали да яздят мулета. Вярно, смел е като бик! В сражение винаги излиза пръв срещу врага; никой по-добре от него не вижда къде трябва да се помогне на отстъпващите, къде да се пробие, къде да се заобиколи неприятелят в гръб. Но Луций Корнелий не е способен да чуе гласа на Марс. Докато Гай Марий постоянно разговаря с него. Между другото, предполагам, че „Марий“ е някое латинско изопачаване на „Марс“? Може би значи „син на Марс“? Не знаете? Или просто не ти се иска да узнаеш, Квинт Цецилий? Жалко. Латинският е велик език! Може да звучи сухо и насечено, но притежава такива неизброими нюанси!
— Разкажи ми нещо повече за Луций Корнелий — помоли го Рутилий Руф, докато си подбираше някое по-прясно хлебче и яйце, по възможност кокоше.
Югурта се беше нахвърлил хищно върху охлювите, тъй като откакто беше в плен, не бе имал възможност да вкуси подобен деликатес.
— Какво има за разказване? Той е просто продукт на своята класа. Всичко, с което се захване, му иде отръки. Толкова лесно се справя във всяка ситуация, че от десет души девет никога не биха разбрали дали е естествен в поведението си, или играе роля. Но за времето, докато бях с него, нито за миг не ми се удаде възможност да открия що за риба е този човек и в какви води е свикнал да плува. О, не ще и съмнение, че за в бъдеще ще печели не една и две войни, че ще се покаже прекрасен управник, но вътре в себе си като че ли ще остане завинаги чужд на тези неща. — По брадата на почетния гост се стичаше чеснов сос, така че той за миг престана да говори и повика един от прислужниците да избърше внимателно цялото му лице. След това царствено се оригна и продължи: — Винаги ще избере бързината, защото при цялата си способност не е бил дарен с онази нишка безсмъртие, която помага на човек да бъде търпелив. Ако пред Луций Корнелий се представят две алтернативи, той винаги ще се хване за онази, която смята, че ще го отведе по-бързо до целта. Не е толкова усърден в подробностите, колкото Гай Марий, или просто не притежава неговия широк мироглед.
— От-т-къде зн-знаеш т-толкова много за Лу-Лу-Луций К-К-Корнелий? — попита Метел син.
— Наложи ни се веднъж да яздим заедно — замисли се Югурта и зачовърка зъбите си с клечка. — А след това пътувахме на един кораб от Икозиум до Утика. Имахме достатъчно време да се поопознаем.
Последните думи бяха произнесени с такъв тон, че останалите не разбраха точно какъв смисъл влагаше в тях. Но никой не посмя да задава въпроси.
Салатите бяха отнесени, дойде редът на месата и Метел Нумидик и гостите му се нахвърлиха лакомо върху ястията. Единствено двамата млади африкански князе, Ямпсас и Оксинтас, нямаха апетит.