— Искат да умрат заедно с мен — прошепна Югурта на Рутилий Руф.
— При нас това би било недопустимо — поклати глава Рутилий Руф.
— И аз така им казвам.
— Знаят ли къде им е отредено да живеят?
— Оксинтас ще бъде в град Венузия, който нищо не ми говори, както и Аскулум Пицентум, където трябва да отиде Ямпсас.
— Венузия се намира на юг от Кампания, по пътя за Брундизиум, докато Аскулум Пицентум е североизточно от Рим, отвъд Апенините. Ще се чувстват достатъчно удобно.
— Колко време ще ги задържите? — загрижи се Югурта.
Рутилий Руф се замисли, после вдигна рамене.
— Трудно е да се каже. Няколко години най-вероятно. Докато местните управници пратят до Сената нужните доклади, че и двамата вече достатъчно добре са усвоили римските правила на поведение, че са се привързали към римската идея и могат да бъдат върнати в родината им, без това да представлява опасност за Рим.
— Значи ще си останат в изгнание цял живот — рече с тъга Югурта. — Защо наистина не ги оставите да умрат с мен, Публий Рутилий!
— Не, Югурта, не бива да говориш така. Кой ще знае какво им крие бъдещето?
— Прав си.
После бяха поднесени още меса и салати, а най-накрая сладки, сирена, малко пресни плодове, колкото можеха да се предложат по това време на годината, и много сушени плодове. Само Ямпсас и Оксинтас не се оказаха достатъчно възпитани да отдадат заслуженото на предлаганите им изкушения.
— Кажи ми, Квинт Цецилий — обърна се Югурта към Метел Нумидик, след като и последните чинии бяха прибрани от масите и робите донесоха от най-доброто вино от избата на домакина, — какво ще правите, ако някой ден се появи нов Гай Марий, сиреч друг човек с неговите способности, с неговата енергия и поглед в бъдещето, без да забравяме за нишката безсмъртие в съзнанието му, но роден римски патриций?
Нумидик примигна недоумяващо.
— Не разбирам за какво намекваш, царю. Гай Марий си е Гай Марий.
— Но не е задължително да се окаже единствен по рода си — настояваше Югурта. — Какво ще правите, ако новият Гай Марий се окаже с патрицианско потекло?
— Просто не би могъл — твърдеше Нумидик.
— Глупости, разбира се, че би могъл — отпи от превъзходното киантско вино Югурта.
— Мисля, че Квинт Цецилий смята Гай Марий изключително за продукт на своята класа — намеси се любезно Рутилий Руф.
— Един Гай Марий може да израсне, в каквато и да е класа или среда — не се съгласи Югурта.
Но всички римляни в стаята едновременно поклатиха глави в знак на несъгласие.
— Не — възрази Рутилий Руф от името на цялата група. — Това, което казваш, може да важи за Нумидия или за която и да е друга страна по света, но не и за Рим! Никой патриций дори не би помислил да действа като Гай Марий.
И това сложи точка на дискусията. Още няколко чаши вино и всички станаха от местата си. Публий Рутилий Руф се върна у дома си, а живеещите при Метел Нумидик се запътиха към своите легла. Сити и доволни от порядъчното похапване и пийване, а и от интересните разговори, Югурта и Нумидик потънаха в дълбок, спокоен сън.
Когато два часа преди зазоряване Югурта беше събуден от роба, назначен да му бъде личен прислужник, той се чувстваше в прекрасна форма — отпочинал и пращящ от сили. Позволиха му да вземе гореща баня, сетне се зае с усърдие с тоалета си; с помощта на нагорещена маша косата му беше навита на дълги къдрици, подобни на наденички, както беше накъдрена и грижливо подрязваната му брада, завързана на снопчета със златни и сребърни нишки. Иначе бузите и врата бяха внимателно обръснати. Напарфюмиран с най-скъпи помади, сложил си диадемата и всичките си скъпоценности (които вече бяха минали през ръцете на чиновниците от хазната, защото в деня след триумфа щяха да бъдат добавени към плячката, извадена за подялба на Марсово поле), в мига, в който се показа от покоите си, цар Югурта въплъщаваше самата идея за елинистичния владетел, чиято царственост лъха отвсякъде, от главата до петите.
— Днес — обърна се той към синовете си, докато се возеха на носилките си към Марсово поле — за пръв път в живота си ще видя Рим с очите си.
Тримата бяха посрещнати лично от Сула, който се луташе из наглед пълен безпорядък от човешки силуети на фона на светлините на факлите. Но вече по билото на Есквилина се показваше червеникавата линия на зората и Югурта си каза, че най-вероятно врявата около него се дължи на огромния брой хора, скупчени на едно място, а не на пропуски в организацията.