Щом най-сетне шествието потегли, всички изведнъж се разбързаха. Обикновено най-отпред вървяха сенаторите, както и всички магистрати без консулите, зад тях — някои от музикантите, сетне — танцьорите и смешниците, имитиращи известни персонажи от обществения живот; след клоунадата идваше ред на каруците с плячката и платформите, на които се разиграваха пред зрителите паметни сцени, нататък следваха отново музиканти, танцьори и смешници, придружени от жреците и жертвените животни, античната колесница, в която се возеше самият триумфиращ пълководец, и най-накрая — победоносните легиони. Но Гай Марий беше внесъл сериозна промяна в реда на минаващите, като сам бе застанал заедно с жертвените животни пред музикантите, танцьорите и колите с плячката, за да може да стигне по-скоро Капитолия, да извърши своето жертвоприношение и моментално да встъпи в длъжност. След това щеше да свика първото годишно заседание на Сената и да председателства на пиршеството, което щеше да даде в храма на Юпитер Оптимус Максимус.
За свое учудване Югурта установи, че първата му и последна разходка по улиците на Рим му доставя истинско удоволствие. Какво го вълнуваше начинът, по който щеше да умре? Човек тъй и тъй трябва някой ден да се прости с живота, а той поне от нищо не можеше да се оплаче от своя, дори и да го завършваше победен. Беше ги накарал здраво да се изпотят римляните, за да си спечелят парите му. Покойният му брат Бомилкар… Минаваше му през ума, че и той беше умрял в тъмница. Може би братоубийството не се беше понравило на боговете, независимо от причините, които бяха подтикнали Югурта към него. Пък и само боговете можеха да кажат колко точно от своите най-близки роднини нумидийският цар беше погубил или беше накарал да погубят. Дали това, че сам гледаше да не мърси ръцете си, беше основание да не се чувства виновен?
О, колко високи бяха тези къщи с апартаменти! Шествието рязко зави по Викус Тускус във Велабрум, една от частите на града, най-гъсто застроени с инсули, които сякаш се привеждаха над тесните алеи и още малко да се срещнат над главите на минувачите. От всеки прозорец надничаше нечие лице, а по всички лица беше изписана все същата радост и веселие при вида на празничния парад. За Югурта беше голяма изненада да открие, че римляните поздравяват не само победителите, но и самия него, изпращаха го по пътя към смъртта с думи за кураж и най-искрени благопожелания.
По-нататък шествието мина покрай пазара за месо, тъй наречения Форум Боариум, където голата статуя на Херкулес Триумфалис беше украсена специално за триумфа на пълководеца — победител: бяха й навлекли огромна пурпурно — златна тога пикта, под нея пурпурната туника палмата със задължителните палмови листа, избродирани по ръба й; в едната си ръка Херкулес държеше лаврова клонка, в другата — скиптър от слонова кост с орел в горния си край, а лицето му беше боядисано в яркочервено с миним. Явно, че в ден като този римляните нямаше как да си купят месо, защото пред изящните храмови постройки около площада нямаше нито една сергия. Ето там! Това е храмът на Церера, който се смяташе за най-красивата сграда в цял Рим; и няма как другояче да бъде от римска гледна точка, след като цялата му фасада беше боядисана в ярки червени, сини, зелени и жълти цветове, а подиумът му се издигаше не по-ниско от този на всеки друг римски храм. Югурта знаеше, че това е своего рода главна квартира на плебейското съсловие, където се пазят протоколите от заседанията на плебейското събрание и изпълняват своите задължения плебейските едили.
Парадът се насочваше право към вътрешността на Големия цирк, постройка, с размерите, на която Югурта не бе виждал никъде другаде; трибуните следваха по дължина целия Палатин и можеха да поберат около сто и петдесет хиляди души. Всеки един от редовете дървени пейки беше зает до последно от радостни зяпачи, които идваха да поздравят Гай Марий за триумфа му. Понеже самият Югурта вървеше само на няколко метра пред Марий, той ясно чуваше, че където и да минат, радостните възгласи преминаваха едва ли не в коленопреклонни хвалебствия. Никой не обръщаше внимание на забързаната крачка на маршируващите, тъй като Марий предвидливо бе пратил свои агенти сред тълпите да разпространяват мълвата, че ако бърза толкова много, прави го в името на римските интереси; искал, колкото се може по-бързо, да тръгне на поход към Трансалпийска Галия, за да срази германите.