Ликторите свалиха от гърба му скъпите дрехи, накитите, диадемата му и ги предадоха на чиновниците от Хазната, които затова и чакаха; на бърза ръка се попълни описът, който тържествено бе предаден на ликторите в знак, че са се отнесли както подобава към една държавна собственост. Югурта остана само по долна дреха; добре, че се бе намерил Метел Нумидик, запознат с ритуала, да го посъветва да си сложи нещо под царските одежди. Прикрил, ако не друго, то поне срамотиите, човек можеше да отиде спокоен на смърт.
Вътре в помещението единствената светлина идваше от входа, но и така Югурта ясно виждаше кръглата дупка в пода пред себе си. Тъкмо в нея щяха да го оставят да изгние. Ако му бяха отредили смърт чрез удушване, екзекуторът щеше да го последва, придружен от пазачи в подземието, където, свършеше ли се работата, трупът на жертвата щеше да бъде хвърлен в някой от отворите на канализацията. След това, макар и с чужда помощ, изпълнителите на присъдата щяха да се качат обратно на земята и да се върнат към всекидневието си.
Явно Сула бе имал време да даде своите разпореждания, защото никъде не се виждаше удушвач. Отнякъде се извади стълба, но Югурта махна с ръка, че няма да е нужна. Застана на ръба на дупката, после направи крачка напред и празното пространство под него го глътна, без жертвата да каже нито дума. Та наистина, какви биха били думите на човек в подобна ситуация? Почти веднага се чу как тялото на Югурта тупва на земята, защото подземието не беше дълбоко. Щом се увериха, че осъденият е попаднал там, където му бе отредено да посрещне смъртта, присъстващите се обърнаха към изхода и безмълвно се изнизаха навън. Никой не си направи труда да запечата отвора на дупката, нито да застане да пази пред входа. Досега не бе имало случай някой да се покаже отново из подземието на Тулианум.
Делът на Марий за новогодишното жертвоприношение бяха два бели вола и един бял бик, но само воловете се смятаха за част от триумфа. Марий слезе от квадригата си в подножието на стъпалата към храма на Юпитер Оптимус Максимус и ги заизкачва сам. Вътре, в централното помещение на храма, той положи лавровата си клонка и лавровите си венци в нозете на Юпитер, след което в светилището влязоха и ликторите му, за да поднесат на божеството и своите венци.
Беше точно пладне. Досега не бе имало случай нечие триумфално шествие да е минало толкова бързо. Всъщност беше избързал Марий, а останалата част от парада вече бе успокоила крачка и се точеше из улиците на Рим достатъчно бавно, за да могат всички желаещи да зърнат плячката, бойните трофеи, войниците и не на последно място разиграването на събитията от изминалата война. Денят обаче тепърва започваше за Марий. Все още с боядисано в червено лице, той, облечен в златопурпурната си тога и туниката си с палмовите листа, се насочи надолу по стълбите на храма към чакащите го сенатори, без дори да остави на някого скиптъра си от слонова кост. Крачката му беше нервна и насечена и той като че ли не обръщаше никакво внимание на необичайното си облекло, важното беше церемонията да свърши възможно най-скоро. Сетне подкани нетърпеливо останалите:
— Е, да започваме!
Думите му обаче бяха посрещнати с пълно мълчание. Никой от присъстващите не помръдна, нито издаде с гримаса какво мисли. Дори Мариевият колега Гай Флавий Фимбрия и досегашният консул Публий Рутилий Руф (Гней Малий Максим беше пратил известие, че е болен) седяха безмълвни.
— Какво ви става? — зачуди се Марий.
От тълпата се показа Сула, който беше свалил парадните си, сребърни доспехи и се бе облякъл в тога, както подобава за случая. На лицето му бе изписана широка усмивка, ръката му се протягаше в приятелски жест, в който всеки можеше да открие живо свидетелство за лоялните чувства на квестора към своя началник.
— Гай Марий, Гай Марий, съвсем си забравил! — възкликна той на висок глас, а в същото време се доближи до Марий и като го стисна здраво за ръката, му прошепна на ухото: — Иди се преоблечи, човече!
Марий си отвори устата да му възрази нещо, но в същия миг погледът му улови доволното изражение на Метел Нумидик. Внезапно бъдещият консул допря ръка до лицето си, свали я и изгледа червените петна по дланта си.