— Богове! — едва не се хвана за главата Марий. — Простете ми, уважаеми назначени отци — обърна се отново към сенаторите той. — Знам, че много съм се разбързал да се срещна с германите, но постъпката ми е направо смешна! Моля ви още веднъж да ми простите. Ще се върна възможно най-скоро. Един римлянин, пък ако ще и триумфатор, не може да носи знаците на своята власт на заседание на Сената, щом то се провежда в рамките на помериума.
И с бърза крачка Марий се устреми през Азилума към Аркс, без да забрави да благодари през рамо на Сула.
Сула се отдалечи от тълпата на безмълвните зрители и хукна да го догони; общо взето, тогата е крайно неудобна дреха да тичаш с нея, но той притежаваше нужната грация движенията му да изглеждат дори по-естествени от обикновено.
— Наистина ти благодаря — повтори му Марий, щом квесторът го настигна. — Но в крайна сметка какво толкова? По-добре ли ще им е на всички тези да мръзнат един час на открито, докато аз се мъча да измия тая гадост от лицето си и да си сложа тога претекста!
— За тях това има голямо значение — възрази Сула. — Както и за мен самия. — Макар и по-късокрак, той постоянно изпреварваше Марий. — Подкрепата на сенаторите ще ти бъде нужна, Гай Марий, така че, моля те, не ги предизвиквай повече днес! На никого не направи приятно впечатление, че смесваш триумфа си с официалната новогодишна церемония, затова нищо няма да спечелиш, ако им го натякваш!
— Добре, добре! — призна се за победен Марий. Бяха стигнали до стълбата, която водеше от върха на Аркс право до задния вход на Мариевия дом. И двамата взимаха по три стъпала наведнъж, а Марий се втурна с такъв устрем през вратата, че чак помете на земята пазача, който закрещя от ужас.
— Мълчи, глупако, не съм гал, пък и те идваха насам преди триста години, не сега! — опита се да го успокои господарят му и с пълен глас започна да вика личния си прислужник, жена си и отговарящия за банята.
— Всичко е готово — посрещна го със спокойна усмивка Юлия, най-добрата съпруга в цял Рим. — Предполагах, че както винаги ще пристигнеш забързан. Банята ти е стоплена, всички чакат на услугите ти, така че тичай, Гай Марий. — Сетне тя се обърна към Сула: — Добре дошъл, братко мой. Навън май доста е застудяло, а? Защо не отидеш в стаята ми да се постоплиш малко на мангала, докато ти приготвя чаша греяно вино?
— Права си, навън е голям студ — съгласи се той, когато домакинята се върна с чашата живителна течност и му я подаде. — Вече свикнах с горещините в Африка. Докато търчах да гоня великия ти съпруг, си казах, че това ще ме постопли, но сега усещам, че здравата съм премръзнал.
Юлия го изгледа изпитателно.
— Какво се е случило?
— О, не, ти си жена, какво ще ти обяснявам? — опита се да се измъкне Сула, но в гласа му прозвуча известна горчивина.
— Ти ги остави тия, Луций Корнелий — настоя тя, — и ми кажи какво се е случило.
Сула се усмихна кисело и поклати глава.
— Знаеш ли, Юлия, обичам този човек, доколкото изобщо мога да обичам някого, но понякога ми иде и него да го пратя на удушвача в Тулианум!
Юлия се изкикоти.
— И на мен са ми минавали подобни мисли през главата — опита се да успокои гостенина си. — В крайна сметка, какво толкова чудно? Мъжът ми е велик човек, а с великите трудно се излиза наглава. Какво е направил днес?
— Реши да встъпва в длъжност, облечен в дрехите си на триумфатор — обясни Сула.
— О, скъпи братко! Разбирам те. Навярно е вдигнал голям шум, задето трябва да се губи излишно време, и е настроил всички срещу себе си? — предположи на глас Юлия, която можеше и да бъде една предана съпруга на велик човек, но това не значеше, че е сляпа за слабостите му.
— За щастие, дори през червената му маска успях навреме да предугадя какво смята да прави — доволно се ухили Сула. — Много е лесно по веждите му. След като си прекарал три години редом с Гай Марий, трябва да си пълен глупак, ако не си се научил да четеш мислите му по кривенето на веждите му. Нали си забелязала, ти със сигурност не си глупачка, те представляват нещо като код какво му минава в тази или онази минута през ума.
— Да, забелязала съм — на свой ред се усмихна лукаво Юлия.
— Както и да е, успях да го изпреваря и като изляза пред тълпата, да се направя на ударен, уж че Гай Марий е забравил. Пфу! За миг-два ми се струваше, че съм направил голяма грешка, защото му беше на езика да ми каже да се хвърля в Тибър. Но за щастие видя напрегнатото очакване на нещо хубаво по лицето на Квинт Цецилий Нумидик и промени решението си. Какъв актьор е този човек! Мисля, че с изключение на Публий Рутилий всички присъстващи наистина са си помислили, че е забравил в какви дрехи е облечен.