— О, благодаря ти, Луций Корнелий! — зарадва се Юлия.
— Беше изцяло мое удоволствие — отвърна й той и навярно беше искрен.
— Още греяно вино?
— Да, благодаря.
Тя се завърна не само с още вино, но и с цяла чиния димящи пирожки.
— С месо са и са много крехки. Току-що са изпечени. Прекрасни са! Готвачът ни само това готви за малкия Марий. Синът ми тъкмо минава през онзи стадий, когато децата искат да ядат само противопоказни неща.
— Моите и двете ядат всичко, което им се поднесе — похвали се Сула и лицето му светна. — О, Юлия, те са прекрасни! Никога не съм си мислил, че някое живо същество може да бъде толкова, толкова съвършено!
— И аз съм много привързана към децата ти — съгласи се леля им.
— Бих искал и Юлила да го кажеше — помръкна изведнъж бащата.
— Така си е — рече тихо сестрата на Юлила.
— Какво й има! Имаш ли представа?
— Мисля, че прекалено много я разглезихме. Майка ми и баща ми не са искали четвърто дете. Вече си имали две момчета, а когато съм се родила аз, казали си, че и едно момиче няма да им дойде зле. Но Юлила била истинско нещастие за тях. Пък и бяхме доста бедни. Затова, щом сестра ми порасна, всички започнаха да я гледат със съжаление и съчувствие. Особено майка ми и баща ми, тъкмо защото навремето я бяха посрещнали с ужас. Каквото и да стореше, намираше се кой да я оправдае. Ако отнякъде паднеше някоя и друга сестерция, винаги я даваха на нея да я похарчи, за каквото иска и никой не й държеше сметка какво точно си е купила. Мисля, че това, което показа сега, е било открай време заложено в нея, но ние нито веднъж не сме си направили труда да му обърнем внимание. Трябваше да я научим на търпение и въздържаност, но не го направихме. Юлила порасна със самочувствието, че на света няма по-важна особа от нея, стана егоистка, за всичко все тя знаеше най-добре и беше склонна да не се чувства отговорна за нищо. Ние имаме своята вина, но горката Юлила ще е тази, която най-много ще си пати от грешките.
— Пие прекалено много — отбеляза Сула.
— Да, знам.
— И не обръща почти никакво внимание на децата.
Юлия трудно се сдържаше.
— Да, и това знам.
— Какво мога да направя аз?
— Е, можеш да се разведеш с нея — подхвърли Юлия през сълзи.
Сула вдигна ръце, и двете изцапани от пълнежа на пирожката.
— Как бих могъл да си издействам развод, когато няма да се върна в Рим, преди да сме разбили германите? А все пак тя е майка на децата ми. Пък и навремето я обичах, доколкото можех да обичам жена.
— Ти все това говориш, Луций Корнелий: обичам, доколкото мога да обичам! Защо си мислиш, че си способен да обичаш по-малко от останалите?
Но това беше въпрос, който го засягаше твърде дълбоко, за да му отговори искрено. Затова и той мигом изгуби непринудеността си.
— В младостта си никога не съм срещал нито обич, нито любов, така че никога не съм разбрал какво точно представляват тези чувства — излезе с изтърканото си обяснение. — Тъй или иначе, вече със сигурност знам, че не обичам жена си. Дори мисля, че я мразя. И все пак тя е майка на сина ми и на дъщеря ми, а докато германите не бъдат превърнати в страница от миналото, децата ми ще могат да разчитат единствено на Юлила. Ако наистина поискам развод, тя неминуемо ще направи някой театрален жест: ще полудее, ще се самоубие или най-малкото ще утрои количеството вино, което пие. Кой знае какво ще й дойде на ума…
— Да, прав си, разводът не е изход. Така може да навреди много повече на децата си, отколкото, ако останете съпрузи — въздъхна Юлия и избърса сълзите си. — Там е работата, че в семейството ми има не една, а две проблемни жени. Може ли да ти предложа нещо?
— Да, разбира се, ще се радвам на всякакъв съвет! — подкани я Сула.
— Виж, втората проблемна жена е майка ми. На нея никак не й се нрави да живее под един покрив с брат ми Секст и семейството му. Най-лошото е, че в отношенията със снаха си Клавдия майка ми все още държи на положението си на господарка на къщата. Постоянно са в конфликт. Клавдиите са твърдоглави хора, свикнали да заповядват, а пък възпитават дъщерите си така, че да не обръщат особено внимание на чертите, които обществото е свикнало да цени у жената. Докато майка ми е тъкмо на обратното мнение — обясни Юлия и тъжно поклати глава.