Проблемите обаче са безчет. Разговарях с твоите инженери, които ми се струват невероятно способен колектив, и съм щастлив да ти пратя тяхното искане допълнителните средства за строеж да бъдат увеличени, за да може по-скоро да се завърши тукашният участък от пътя. Налага се да се построят виадукти, които по своята височина — и съответно дължина — мисля, няма да имат равни никъде в Италия. Очертава се строежите да придобият повече форма на серия от акведукти, отколкото на обикновен път. За щастие местността предлага богати находища на камъни и кариерите работят задоволително. За нещастие работната ръка е ограничена и се страхувам това да не забави повече от необходимото по-нататъшното строителство. С цялото си уважение към теб те моля да използваш целия си личен авторитет пред Сената и Хазната, за да издействаш нужните за по-скорошното завършване на проектите ти средства. Ако пътят може да бъде завършен до края на идващото лято, Рим ще спи по-спокойно при мисълта, че някакви си седемдесет — осемдесет километра път могат да спестят на армията ни неколкостотин километра заобикаляне.“
— Ето, чети — подаде Марий листа на Сула. — Надявам се това да направи голямото момче щастливо и да му намери достатъчно работа да не мисли за друго!
— И аз така се надявам — усмихна се Сула.
Вия Емилия Скаври завършваше при Вада Сабация; оттам нататък не съществуваше път според значението, което римляните влагаха в тази дума, само пътека, широка, колкото да минават товарни каруци, и която следваше всяка по-проходима гънка в пресечения терен.
— Ще има да съжаляваш, че тръгнахме оттук — тюхкаше се Сула.
— Напротив — отвърна му Марий, — много се радвам на решението си. Набелязал съм си поне хиляда местенца, където може да се устрои засада. Най-после разбирам защо никой с ум в главата не би тръгнал за Галия оттук, защо хора като Публий Вагиений, който, както си спомняш, произхожда от тукашните места, са способни заради едни охлюви да изкачат отвесен наклон, и в крайна сметка защо можем да сме спокойни, че германите няма да ни нападнат оттук. Нищо чудно да се подлъжат да продължат покрай морето, но два-три дни ще са им достатъчни да разберат, че са сбъркали. Ако за нас е трудно да минем оттук, за тях ще е практически невъзможно. Това е чудесно!
Марий се обърна към Квинт Серторий, който въпреки низшия си чин се ползваше с доста привилегии, все плод на собствените му заслуги.
— Квинт Серторий, моето момче, къде мислиш, че се намира обозът ни в момента? — попита той.
— Като се има предвид плачевното състояние на Вия Аврелия, най-вероятно някъде между Популония и Пиза — предположи Серторий.
— Как е кракът ти?
— Не чак толкова добре, че да яздя чак дотам — застрахова се Серторий, за когото не беше трудно да предугади следващите думи на Марий.
— Тогава намери трима души, които да не се оплакват от същото, и ги прати назад с това — заръча той и извади пред себе си восъчна таблица.
— Ще препратиш обоза по Вия Касия до Флоренция, после по Вия Ания до Бонония и най-накрая през прохода Монс Генава — в Галия — въздъхна облекчено Сула.
— Нищо чудно да ни дотрябват греди и болтчета, че и машинария — замисли се Марий. Натисна с юмрука си върху восъка, така че да се отбележи ясно личният му печат и затвори сгъваемата таблица. — Дръж — подаде я той на Серторий. — И да се увериш, че е завързана както трябва и запечатана повторно. Не ми се ще разни любопитковци да си пъхат носа, където не им е работа. Трябва да бъде връчена лично на Маний Аквилий, разбрано?
Серторий кимна и излезе от палатката.
— Колкото до нашата армия, ще й намерим малко работа по пътя — обясни Марий на Сула. — Прати землемерите напред. Може и да не построим истински път, но и тази пътека ще разширим колкото ни трябва.
В Лигурия, както и навсякъде другаде, където от баири почти не остава място за обработваеми земи, жителите се занимаваха със скотовъдство, отдаваха се на разбойничество и пиратство, или, подобно на Публий Вагиений, се записваха в съюзническите легиони или в наемната конница. Всеки път, когато Марий се озовеше в някое крайморско село и решеше, че корабите и лодките, закотвени на брега, подхождат повече на пирати, отколкото на мирни рибари, той заповядваше и кораби, и къщи да се изгарят, оставяше жените, старците и децата да се скитат под открито небе, а мъжете впрягаше на работа да строят път. Междувременно идваха сведения от Араузио, Валенция и Виен, дори от Лугдунум, които повтаряха все едно и също — до края на годината не се очертава никакъв сблъсък на римляните с германите.