— Държавна измяна? — ококори очи Сула. — Как ще го осъдим с всички приятели, които той има сред центуриите?
— А-а — махна с ръка Марий, — никакви приятели от центуриите няма да му помогнат, когато го изправим пред специален трибунал, съставен единствено от конници.
— Какво замисляш пак, Гай Марий? — попита Сула.
— Вече си имам двама народни трибуни за догодина! — похвали се Марий.
— Може и да не влязат, откъде знаеш? — обади се малко наивно Серторий.
— Ще влязат, и още как — отвърнаха му в хор Марий и Сула, след което тримата избухнаха в гръмък смях.
През цялото това време пленникът ги наблюдаваше невъзмутимо, както подобаваше на един владетел, правеше се, че разбира латинския им, и чакаше да види какво ще му се случи.
Чак в този момент Марий се сети, че не е прилично да приказват пред госта си на латински и прехвърли разговора на гръцки. След минута-две Копил вече се беше включил активно в него и Гай Марий го уверяваше, че скоро ще му свалят оковите.
— Знаеш ли, Квинт Цецилий — говореше Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус на Метел Нумидик, — изпитвам някаква детинска радост от това, че ме назначихте за квестор в Остия. Виж ме: петдесет и пет годишен човек, плешив като яйце, толкова съм се сбръчкал, че бръснарят вече не може да ме избръсне добре, а изведнъж се почувствах отново като младеж! И в същото време проблемите се решават толкова лесно! Когато бях на тридесет, спомням си добре, всяка пречка ми изглеждаше като канара, непреодолима за младок като мен. Сега, на петдесет и пет, дори и най-големите проблеми са като камъчета, които само ми се мотаят в краката.
Скавър се беше върнал в Рим, за да присъства на извънредното заседание на Сената, свикано по искане на градския претор Гай Мемий. На заседанието трябваше да се обсъди някакъв, общо взето, важен въпрос, свързан със Сардиния; вторият консул Гай Флавий Фимбрия се беше обявил за болен — напоследък му се случваше често.
— Чу ли слуховете? — попита Метел Нумидик, докато двамата изкачваха стълбите към Курия Хостилия и влизаха в залата на Сената. Глашатаят още не беше обявил сенаторите да се събират, но всички онези, които бяха дошли по-рано, не считаха за нужно да стоят навън и да го чакат; едни след други те влизаха вътре в Курията, сядаха по местата си и продължаваха разговорите от улицата в очакване магистратът, който е свикал заседанието, да извърши традиционното жертвоприношение и да прочете молитва до боговете.
— Какъв слух? — отвърна му Скавър малко разсеяно; в последно време вниманието му беше насочено изцяло към снабдяването със зърно.
— Луций Касий и Луций Марций са сформирали нещо като фракция и смятат да предложат на плебейското събрание на Гай Марий да се позволи отново да се кандидатира за консул — при това пак ин абсенция!
Скавър се закова на място само на няколко крачки от стола, който личният му прислужник беше сложил както обикновено на първия ред, между тези на Метел Нумидик и Метел Далматик Понтифекс Максимус. Облещил очи, той впери поглед в лицето на Нумидик.
— Не биха посмели! — ахна Скавър.
— О, и още как! Можеш ли да си го представиш? Да бъдеш избран за трети път консул би било безпрецедентен факт — все едно си обявил някого за диктатор, само че с по-дълъг мандат! Досега, дори да се е случвало Рим да има нужда от диктатор, той никога не е бил назначаван за повече от шест месеца, не за друго, а за да не би човекът, застанал на такава длъжност, да си създаде погрешно мнение за властта и авторитета си. А сега, ето ни принудени да търпим този селянин, който е решил, че може да си променя всичко, както му е угодно! — Метел Нумидик чак се задъхваше от ярост.
Скавър се отпусна върху стола си като същински старец.
— За всичко ние сме си виновни — рече той бавно. — Просто нямахме смелостта на предшествениците си да се отървем веднъж завинаги от тази отровна гъба! Защо Тиберий Гракх, Марк Фулвий и Гай Гракх трябваше да бъдат премахнати, а сега Гай Марий никой с пръст не го побутва? Трябваше да го заколим още преди години!
Метел Нумидик вдигна рамене.
— Той е един селянин. Гракхите и Фулвий Флак бяха благородници. Прав си, Марий е като някоя отровна гъба — предния ден още никой не го е знаел, а пък вече е сенатор; тъкмо се решиш да го изскубнеш от земята и той вече е поникнал отново другаде.