Откъм пейката на трибуните се дочу гласът на Луций Касий:
— Да не би да намекваш, Марк Емилий, че Тит Аний Албуций заслужава похвала за деянието си?
Принцепс Сенатус се изви като змия, готвеща се да изплюе отровата си.
— О, няма ли да пораснеш най-сетне, Луций Касий! Въпросът изобщо не е до Тит Аний. Естествено, че с него ще се заемем, както подобава. В случая има само едно решение — съд. Ако докажем, че е виновен, той ще си получи наказанието според закона. Но проблемът се отнася до протокола, до етикета, най-общо казано, Луций Касий — до маниерите! Нашата гъба Помпей Страбон е виновен в това, че е показал недопустимо лоши маниери!
Скавър отново се обърна към всички сенатори.
— Предлагам, назначени отци, Тит Аний Албуций да бъде изправен пред съда по обвинение в акт на държавна измяна; но в същото време нашият претор урбанус да напише крайно строго и осъдително писмо до Гней Помпей Страбон, в което да му даде да разбере, че при никакви обстоятелства няма да му бъде позволено да бъде обвинител на своя началник и второ, че маниерите му са на селянин.
Сенаторите одобрително заръкопляскаха, което изглеждаше достатъчно решението да се сметне за прието.
— Мисля, Гай Мемий — обади се Луций Марций Филип с носовия си глас, в който лесно се откриваха нотки на аристократично пренебрежение (трибунът беше бесен заради намека на Скавър, че Марий го е купил), — че е редно още сега Сенатът да определи кой ще бъде обвинителят по делото на Тит Аний Албуций.
— Чувам ли някакви възражения? — провикна се Гай Мемий.
Никой не възрази.
— Много добре, нека тогава бъде записано в таблиците, че Сенатът ще определи обвинител по процеса „Държавата срещу Тит Аний Албуций“. Чувам ли предложения? — отново попита Мемий.
— О, скъпи ми претор урбанус, има само едно подходящо име! — отговори му провлечено Филип.
— Кажи го, Луций Марций.
— Ами, разбира се, че нашият високообразован младеж, адвокатът Цезар Страбон — рече Филип. — Имам предвид, че няма да е честно, ако лишим Тит Аний напълно от усещането, че го преследва нечий глас от миналото! Мисля, че обвинителят трябва да бъде кривоглед!
Целият Сенат избухна в невъздържан смях, най-силно се смееше, разбира се, Скавър. Когато най-сетне страстите се поуспокоиха, всички единодушно гласуваха за обвинител на Тит Аний Албуций да бъде назначен младият и кривоглед Гай Юлий Цезар Страбон, по-малкият брат на Катул Цезар и Луций Цезар. По този начин и Помпей Страбон си получаваше заслуженото. Когато Помпей Страбон получи строгото и осъдително писмо от Сената (заедно с пълно копие от речта на Скавър, което Гай Мемий нарочно беше бутнал в пратката, та да му залюти още повече раната), той ясно разбра смисъла на посланието. И се зарече някой ден здравата да натрие носовете на тези надути аристократи, които ще падат в краката му да го молят за неща, зависещи единствено от него.
Колкото и енергия да хвърлиха в неравната борба, нито Скавър, нито Метел Нумидик можаха да спечелят на своя страна достатъчно гласове в плебейското събрание, тъй че да бъде отхвърлено предложението Гай Марий отново да се кандидатира ин абсенция за консул. Още повече се провалиха в центуриатните комиции, защото втората класа нямаше лесно да прости на Принцепс Сенатус неблагоразумието му насред запомнящата му се реч пред Сената да я причисли и нея в състава на средняците, заедно с третата и четвъртата. Центуриатните комиции връчиха на Гай Марий продължителен мандат — докато не спре окончателно германите — и не искаха и да чуят някой друг да заеме мястото му. Избран за първи консул втори път подред, Гай Марий беше героят на деня и можеше без никакъв страх да се обяви за Пръв сред римляните.
— Но не примус интер парес, пръв сред равни — жалваше се Метел Нумидик пред младия Марк Ливий Друз, който след кратката си и злополучна военна кариера се беше върнал в съда. Двамата се бяха срещнали пред съда на градския претор, където Друз разговаряше с приятеля си Цепион Младши, който му се падаше вече и зет, и шурей.