— Страхувам се, Квинт Цецилий — отвърна му Друз без капчица неудобство в гласа си, — че поне веднъж през живота си се абстрахирах от мисленето на събратята си. Гласувах за Гай Марий… Да, изненадва те, нали? Не само че гласувах за Гай Марий, ами и използвах цялото си влияние сред приятелите и клиентите си да ги убедя и те да гласуват за него.
— Ти си предател на своята класа! — процеди Нумидик.
— Нищо подобно, Квинт Цецилий. Просто разбираш ли, бях при Араузио — обясни му накратко Друз. — Имах шанса със собствените си очи да видя какво става, когато някой самозабравил се сенатор в желанието си да се изтъкне се лишава дори от способността си да разсъждава — нещо непростимо за един римлянин, не мислиш ли? Трябва да знаеш, че дори Гай Марий да беше кривоглед като Цезар Страбон, наивен като Помпей Страбон, дори баща му да беше хамалин от римското пристанище, дори да го бяха възпитали като оня простак Секст Перквициен, пак щях да гласувам за него! Не вярвам в момента да има друг човек в Рим, който да притежава неговите качества на военен, затова и никога не бих се примирил с мисълта, че някой консул може да си позволи с него държането на Квинт Сервилий Цепион по отношение на Гней Малий Максим!
При тези си думи Друз се оттегли, изпълнен с чувство на достойнство, оставяйки Метел Нумидик да го изпрати с недоумяващ поглед.
— Променил се е — рече Цепион Младши, който продължаваше да движи с Друз, но откакто двамата се бяха завърнали от Трансалпийска Галия, в отношенията им беше настъпила известна хладина. — Баща ми казва, че ако Марк Ливий не внимава, някой ден и той ще се превърне в демагог, при това от най-опасните.
— Как би могъл! — хвана се за главата Метел Нумидик. — Та нали баща му, цензорът, беше най-заклетият противник на Гай Гракх. През целия си живот Марк Ливий е бил възпитаван в най-консервативен дух!
— Араузио го направи друг човек — обясни Цепион Младши.
— Може да е от удара в главата — така поне мисли баща ми. Откакто са се върнали, двамата с марсийския му приятел Силон са неразделни. А са се запознали едва след сражението — изсумтя недоволно той. — Силон идва чак от Алба Фуценция, но това не му пречи да се разпорежда като господар в дома на Марк Ливий. Двамата стоят и си говорят насаме с часове, без дори да се сетят да ме поканят при себе си.
— Това при Араузио наистина беше тъжна история — съгласи се Метел Нумидик, внимавайки все пак да не се изкаже особено остро пред сина на считания за главен виновник.
Цепион Младши се отърва възможно най-скоро от присъствието на Нумидик и си тръгна към къщи. Отново го беше обзело онова неясно чувство на неудовлетвореност, което го преследваше от известно време; не беше сигурен, но може би чувството се беше появило по времето, когато се ожени за сестрата на Друз, а приятелят му на свой ред беше взел за жена неговата сестра. Нямаше някаква конкретна причина да се чувства нещастен, просто го обземаха разни настроения… Пък и нещата наистина се бяха променили от Араузио насам. Баща му също беше станал друг човек: в един миг ще се засмее доволно на някоя смешка, която синът му не разбира, в следващия ще изпадне в дълбока депресия, задето след Араузио цялото обществено мнение се е обърнало срещу него, а най-накрая яростно ще закрещи против несправедливостта на „всичко това“ — какво имаше предвид под „всичко това“ Цепион Младши никога не можеше да си обясни.
Цък и самият Цепион Младши не можеше да се отърси от угризения на съвестта. Докато Друз, Серторий и Секст Цезар, дори оня Силон, бяха оцелели просто защото германите ги бяха взели за мъртви, той се беше хвърлил да се спасява в реката, подобно на целия си легион от пролетарии. Естествено никога и пред никого не беше отварял дума по въпроса, дори пред баща си. Споменът за бягството му се беше превърнал в жестоката тайна на Цепион Младши. Но всеки път, когато се срещнеше с Друз, се питаше дали приятелят му не подозира нещо.
Жена му Ливия Друза седеше в дневната си. В скута си държеше малката им дъщеричка, която току-що бе накърмила. Както винаги при появата на съпруга си, тя се усмихна и подобно посрещане трябваше поне малко да го утеши. Но и този път не се получи. Усмивката на Ливия Друза неизменно беше престорена, а в очите й се четеше пълно безразличие към съпруга й или към каквото и да било. Цепион отдавна беше забелязал, че когато двамата разговарят, очите на жена му никога не срещат неговите, дори само за секунда. Но пък в същото време, той нямаше как да не си каже, че трудно се намират такива съвестни и любезни съпруги като Ливия Друза. Тя никога не се правеше на уморена или на неразположена, за да избяга от сексуалните си задължения към него, нито възразяваше на по-особените му желания в леглото. Разбира се, в тъмнината на спалнята той не можеше да види очите й: откъде тогава да е сигурен, че заниманията им под завивките не доставят и на нея не по-малко удоволствие?