— Но аз не знам какво приляга на една жена, татко — стана от мястото си Ливия Друза. — Какво приляга на една жена?
— Да побърква мъжете! — махна той гневно с ръка и се върна в кабинета си, тръшвайки вратата зад себе си.
Но Ливия Друза отиде дори по-далеч. Възползва се от съвета на стария Цепион и нареди да й сглобят стан. Проблемът беше, че се захвана да тъче цели купища от погребални одежди, а докато се занимаваше, разговаряше на глас с въображаем Одисей и повтаряше до безкрайност как той не се бил връщал толкова години и как тя си тъчала погребалните одежди, които да сложи в деня, щом й се наложи да избере нов съпруг. Често дори се спираше насред монолога си и накланяше глава, сякаш слушаше отговорите на митичния си съпруг.
Този път старият Цепион реши за по-добре да прати сина си да види каква е работата.
— Тъка си погребалните одежди — обясни му тя спокойно, — и се опитвам да отгатна дали цар Одисей ще се върне у дома, за да ме спаси. Все пак да знаеш, че един ден той наистина ще ме спаси.
Цепион Младши я зяпна от удивление.
— Да те спаси? Какви ги дрънкаш, Ливия Друза?
— Никога не излизам навън — оплака се тя.
Цепион вдигна отчаяно ръце и рече с досада:
— И коя е причината никога да не прекрачваш прага на дома ни, ако мога да знам?
Изведнъж на Ливия Друза устата й увисна; така и не можа да измисли друго, освен:
— Нямам никакви пари.
— Пари ли искаш? Ще ти дам пари, Ливия Друза! Само престани да тормозиш баща ми! — възкликна Цепион, на когото му беше неприятно да бъде между двата фронта. — Върви, където щеш! Купувай си каквото искаш!
По лицето на Ливия Друза се изписа широка усмивка; тя прекоси стаята и целуна мъжа си по бузата, сетне му благодари, при това беше толкова щастлива, че чак го прегърна.
Колко лесно се беше оказало всичко! Дългите години на принудителна изолация си бяха отишли веднъж завинаги. Защото на Ливия Друза дори не й беше хрумвало, че преминавайки от властта на брат си под тази на мъжа си и тъста си, тя може да се сблъска и с по-различни правила.
Когато Луций Апулей Сатурнин беше избран за народен трибун, благодарността му към Гай Марий не знаеше граници. Сега щеше да си отмъсти! При това скоро откри, че може да разчита на съюзници, за които дори не е предполагал. Сред трибуните имаше и един клиент на Марий от Етрурия — някой си Гай Норбан, който притежаваше значително състояние, но понеже в рода си нямаше сенатори, все още не беше влязъл сам в Сената. Народен трибун беше и Марк Бебий, поредният представител на Бебиите, които сякаш имаха запазено място в колегията. За Бебиите се знаеше от години, ако не и от десетилетия, че са продажници, така че в случай на нужда Сатурнин можеше да си позволи да купи и услугите на колегата си.
За нещастие на отсрещния край на пейката седяха трима души, известни със своите крайно консервативни възгледи. В самия край седеше Луций Аврелий Кота, син на покойния консул Кота, племенник на бившия претор Марк Аврелий Кота и природен брат на Аврелия, жената на младия Гай Юлий Цезар. До него беше Луций Антистий Регин от почтен, но недотам известен род, за когото се мълвеше, че е клиент на някогашния консул Квинт Сервилий Цепион, заради което и името му се обграждаше с известно недоверие. Третият човек, евентуален противник на Сатурнин, беше Тит Дидий, много способен и спокоен човек, чиято фамилия произхождаше от Кампания и който си беше спечелил добра репутация на войник.
Останалите, седнали по средата на пейката, бяха скромни личности и, изглежда, от самото начало се бяха примирили с ролята, която им се отреждаше, а именно да попречат на съседите си отдясно и отляво да се хванат за гушите. Защото наистина не можеше и дума да става за любов между онези, които Скавър беше нарекъл демагози, и другите, които беше обявил за достойни люде само защото повече защитавали честта си на сенатори, отколкото на народни трибуни.
Не че това тревожеше особено Сатурнин. От всички кандидати той най-бързо събра нужните гласове, скоро след него идваше Гай Норбан, а това ясно даваше да се разбере, че народът ни най-малко не е изгубил доверието си в Гай Марий; но също и че Гай Марий се е разделил с доста от парите си да купи гласове в полза на двете си протежета. За него беше нужно Сатурнин и Норбан да нанесат своя удар възможно най-бързо, защото три месеца след новото му встъпване в длъжност като консул плебейското събрание започна да губи инерция. Това се дължеше отчасти на факта, че на плебеите им доскучаваше да присъстват на събранията, отчасти и на отдавна наблюдаваното явление, че един трибун не може да води активна политическа дейност повече от три месеца. Като Езоповия заек и народният трибун се уморяваше бързо, докато старата сенаторска костенурка продължаваше бавно, но славно към целта.