— Ще гълтат праха след мен — закани се Сатурнин пред Главция, когато вече десетият ден от декември наближаваше — денят, в който новата колегия на трибуните щеше да встъпи в длъжност.
— Кое по-напред? — попита лениво Главция, който все пак таеше известно огорчение: беше по-възрастен от Сатурнин, а още не бе успял да се добере до трибунството.
Сатурнин се усмихна като някое вълче.
— Най-напред ще прокараме един малък аграрен закон, за да помогнем на нашия приятел и благодетел Гай Марий.
След като се беше постарал завидно при подготовката на закона и след като произнесе блестяща реч пред плебейското събрание, Сатурнин предложи за обсъждане законопроекта за разпределянето на поземления фонд, създаден от Луций Марций Филип предната година — тъй наречения агер Африканус инсуларум. Сега било ред въпросният фонд да бъде разпределен между Мариевите войници — пролетарии при оттеглянето им от служба в легионите. На човек щяло да се пада по сто югера земя. За Сатурнин гласуването на законопроекта се превърне в незабравимо преживяване. От едната страна народът реве в защита на предложението му, от другата Сенатът реве в несъгласие. Луций Кота дори заразмахва заплашителен юмрук, но Гай Норбан се застъпи за закона с убедителна и искрена реч.
— Никога не съм си представял колко интересна може да се окаже длъжността на народния трибун — похвали се той, след като предварителното заседание на плебса беше разпуснато и двамата с Главция вечеряха в къщата на приятеля му.
— Е, във всеки случай принуди „майсторите на политиката“ да отстъпят — поздрави го за успеха Главция. — Имах чувството, че на Метел Нумидик ще му се пръсне някой кръвоносен съд.
— Жалко само, че не стигнахме дотам — облегна се назад Сатурнин и издаде въздишка на облекчение. Очите му зашариха по петната сажди, които димът от факлите и маслените лампи бе изрисувал по тавана. Личеше си, че трябва да се боядисва. — Те имат странен начин на мислене, нали? Само да споменеш думите „аграрен закон“ и ти се нахвърлят отгоре, кълнейки имената на Гракхите, ужасени при самата идея, че може да бъде дадено безплатно каквото и да е на разни простаци, които не могат сами да си го извоюват!
— Трябва да признаеш, че за един принципен и праволинеен римлянин подобно предложение наистина би изглеждало като кощунство — рече Главция.
— След като най-после се примириха със самата идея за разпределянето, се хванаха за това, че отредените парцели били много големи: десет пъти по-големи от едно малко стопанство в Кампания, викат пустите му „майстори на политиката“. Човек би си помислил, че един сенатор все ще знае, че земята по островите край африканското крайбрежие е десет пъти по-неплодородна от тази в Кампания, да не говорим за дъждовете, които съвсем ги няма.
— Да, но спорът всъщност беше редно ли е Гай Марий толкова лесно да се сдобие с няколко десетки хиляди клиенти — отново му възрази Главция. — Знаеш, че тъкмо затова сенаторите най-много ги боли. Всеки оттеглил се ветеран — пролетарий е потенциален клиент на своя пълководец — особено след като именно същият пълководец си е удрял главата в стената, за да му осигури старините на него. Въпросният ветеран е обвързан със задължения! Без да вижда, че всъщност истинският му благодетел е държавата, щом тя му осигурява земята. Той ще благодари на началника си. Ще благодари на Гай Марий. И тъкмо за това „майсторите на политиката“ ще се съпротивляват докрай.
— Съгласен съм. Но да се съпротивляваш на този закон, не представлява действителна алтернатива, Гай Сервилий. Алтернатива би било, ако се приеме общ закон, който да се отнася до всички армии от пролетарии, които могат да бъдат сформирани за в бъдеще. Да речем всеки, който отбие петнайсет, а защо не и двайсет години служба в легионите, ще получава по десет югера плодородна земя. Тогава не би имало никакво значение при кой точно пълководец е служил даден войник, нито в колко различни похода е участвал.
Главция чак се разсмя на това предложение на приятеля си.
— Да се приеме такова нещо, Луций Апулей, ще е нужно прекалено много здрав разум! Кой ще ти повярва? Пък и помисли си само за всички конници, които ще трябва да гледат безпомощно как земите, които досега са взимали под аренда, се дават на някакви си дрипльовци. Да не говорим за уважаемите сенатори — земевладелци!