— Ако става дума за земя в границите на Италия, може и така да е — не отстъпваше Сатурнин. — Но островите покрай бреговете на Африка? Питам те, Гай Сервилий! От каква полза биха могли те да бъдат за тези кучета, които само се чудят как да си запазят смрадливия кокал? В сравнение с милионите югери по течението на Убус и на Хелиф или около езерото Тритонис, от които Гай Марий се отказа в името на Рим и на същите онези, които сега вдигат вой до небесата! Островите са просто жалко подаяние!
Главция завъртя сивкавозелените си очи с дълги мигли, излегна се по гръб, запляска с ръце като преобърнала се костенурка и отново прихна да се смее.
— И все пак речта на Скавър ми хареса повече. Умен човек е той, така да знаеш. Останалите, като забравим от кои фамилии произлизат, не заслужават и капка внимание. — Той надигна глава и изгледа Сатурнин. — Готов ли си за утрешното заседание на Сената?
— Мисля, че да — отговори му Сатурнин, явно на върха на щастието. — Луций Апулей се завръща в Сената! При това този път няма как да ме изхвърлят, преди да ми е изтекъл мандатът! За целта ще им трябват гласовете на тридесет и петте триби, които няма да получат. Дали на „майсторите на политиката“ им се харесва или не, но аз влизам обратно през светите двери на техния Сенат и този път ще жиля жестоко…
Сатурнин влезе в Сената като господар. Направи театрален поклон на Скавър, махна с ръка към двете страни на залата, където се бяха събрали голямата част от сенаторите — още един признак, че назрява буря. Сатурнин обаче си рече, че в крайна сметка резултатите нямаше да се решават в Курията, ами вън от вратите й, в Кладенеца на Комициите. Това беше ден, в който новоизбраният народен трибун трябваше да покаже възможно най-голямо нахалство и безочие спрямо колегите си сенатори. И наистина, „майсторите на политиката“, както ги наричаше той, трябваше да преглътнат горчив хап — изпадналият само преди няколко месеца в немилост квестор тържествено се завръщаше в Сената, при това единствено по волята на плебса.
За назначените отци обаче Луций Апулей Сатурнин беше приготвил още една изненада, която по-късно щеше да представи и пред плебейското събрание; сега просто щеше да провери реакциите.
— От дълго време насам римските сфери на влияние са се разширили далеч извън пределите на Италия — започна той с речта си. — Всички добре знаем какви неприятности създаде цар Югурта на Рим. Всички ние ще останем завинаги признателни на нашия високоуважаван първи консул, Гай Марий, задето спечели по такъв блестящ и категоричен начин войната в Африка. Но как можем ние, римляните, да гарантираме пред бъдещите поколения, че провинциите ни и занапред ще живеят в спокойствие и че плодовете им ще хранят нас, а не други? Вече сме установили традиционни отношения спрямо народите, които населяват провинциите ни, но не са римляни: те се ползват с правото си да поддържат своя религиозен култ, да се придържат към търговските си правила, да уважават политическите си традиции. Стига всички тези да не накърняват интересите на Рим или пък да не заплашват неговата сигурност. Но едно от най-неприятните следствия на тази дълговековна практика на ненамеса е пълното невежество сред нашите съседни или подчинени народи. Като се изключат Италия, Италийска Галия и Сицилия, в никоя наша провинция местното население не е достатъчно запознато с характера на римската държава и на римския народ, за да разбере, че е в негов интерес да поддържа приятелски и сътруднически отношения вместо прикрита или открита враждебност. Ако народът на Нумидия ни познаваше по-добре, Югурта никога нямаше да убеди поданиците си да го последват в авантюрата му. Ако народът на Мавритания беше знаел повече за нас, Югурта никога не би убедил цар Бокх да застане на негова страна.
Сатурнин се спря да се покашля; поне засега Сенатът приемаше със спокойствие речта му. Но пък и той още не беше стигнал до кулминацията.
— Което ни връща на въпроса за агер Африканус инсуларум. От стратегическа гледна точка тези острови не представляват голям интерес. Като площ са малки. Никой от нас в Сената няма да плаче за тях. На територията им не са открити злато, сребро, желязна руда, още по-малко екзотични подправки. В сравнение с приказните житници по течението на река Баградас земите на островите са по-скоро неплодородни. Пък и изобщо в Африка малко от нас притежават кой знае каква собственост. Дори много конници от първата класа имат слабо изразени интереси към региона. Защо тогава не дадем островите на Гай-Мариевите войници — пролетарии, които да разчитат на тях след оттеглянето си? Дали наистина толкова държим близо четиридесет хиляди ветерани да заседнат в кръчмите или да спят по улиците на Рим? Без работа, без цел в живота, без пари — защото едва ли ще им отнеме много време да похарчат малкото получено от военната плячка? Няма ли да е по-добре за тях, а и за Рим, ако ги заселим върху територията на агер Африканус инсуларум! Защото, уважаеми назначени отци, след своето оттегляне от армията тези няколко десетки хиляди души могат да бъдат от една-единствена полза за Рим: да пренесат Рим в Африка! Да пренесат нашия език, нашите обичаи, нашите вярвания, нашия начин на живот! Чрез тези смели и дружелюбни римски войници, които ще се заселят в близост до Римска Африка, местните племена и народи ще опознаят по-добре Рим, защото тези смели и дружелюбни римски войници са обикновени хора; те няма да са нито по-богати, нито по-образовани, нито по-културни от мнозинството местни жители; едните и другите ще общуват в своето ежедневие и така ще си влияят повече. Някои от тях ще се оженят за местни девойки. Ще се побратимят с местните народи. И като резултат ще имаме все по-малко войни и размирици, все повече мир и спокойствие.