Сатурнин получи своето възмездие. Ти как мислиш по въпроса? Аферата вдигна голям шум и увеличи още повече реномето на нашия почитаем Принцепс Сенатус Скавър. Трябва да признаеш, че той заслужава доста по-голямо уважение от другарчето си Прасчо, най-малкото, защото е много по-умен. Но пък и винаги е съществувала съществена разлика между Емилии и Цецилии.
Както знаеш — знам, че знаеш, защото лично ти го писах в едно друго свое писмо, Скавър продължи да играе ролята на спасител на римските стомаси и непрестанно снове между Остия и Рим, за да тормози до смърт снабдителите със зърно, които често остават без никаква печалба от дейността си. Въпреки големия недостиг вече втора реколта цените на житото в Рим не са мръднали почти никак и всичко това се дължи единствено на забележителните усилия на Скавър.
Да, да, свършвам с хвалебствията и минавам по същество. Изглежда, че преди два месеца, когато се намирал в Остия, Скавър се натъкнал на някакъв откупвач на зърно, който по принцип си водел търговийката в Сицилия. Не е нужно тук да отварям скоба за положението в Сицилия и за въстанието на робите; от Сената все те държат в течение с редовните бюлетини, които ти пращат. Единствено ще ти кажа, че по мое мнение тази година като управител в Сицилия беше пратен най-подходящият възможен човек. Може да е аристократ до дъното на душата си и да е стиснат като котешки задник, но все пак Луций Лициний Лукул няма равен на себе си в методичността и акуратността, с която си върши работата по бойните полета и се отчита за свършеното пред Сената.
Дали ще повярваш, между другото, че на света се е родил такъв малоумник като един от тазгодишните претори — Сервилий, плебей, доста е съмнително откъде си е взел фамилията, — който дори успя да си купи избирането за авгур с парите на могъщия си патрон Ахенобарб и по този повод да се кръсти Гай Сервилий Авгур (представи си!). И този малоумник да стане онзи ден пред целия Сенат и да обвини Лукул, че нарочно протакал войната в Сицилия, за да си осигури удължаване на империума и за догодина.
Питаш се въз основа на какви доводи смее той да направи подобно, най-малкото изненадващо обвинение? Ами защото, след като нанесъл такова тежко поражение на робите, не се бил втурнал да завземе и крепостта им Триокала, оставяйки труповете на тридесет и пет хиляди роби да гният на бойното поле и огнищата на съпротива в района на Хераклея Миноа да се загнездят като краста в кожата на римската сигурност! Лукул си е свършил работата много добре. След като направил робите на пух и прах, той си дал почивка от една седмица, през което време да се погрижи за мъртъвците и да се разправи с въпросните огнища на съпротива, та чак след това да се придвижи с цялата си армия към Триокала, където се спотайвали оцелелите след разгрома роби. Но Сервилий Авгура твърди, че на Лукул е трябвало да му поникнат крила, за да полети след битката право към Триокала. Според Сервилий Авгура след поражението си оцелелите роби били обхванати от такава паника, че само да се покажели легионите пред стените на крепостта им и щели да се предадат безусловно! Докато, след като Лукул тъй злополучно се бил забавил, робите превъзмогнали уплахата си и вече били готови за нов отпор. Сега пък питаш откъде черпи сведенията си Сервилий? Естествено, че от авгуриите си! Как иначе може да проумее състоянието на духа на тълпа от разбунтували се роби, които са затворени в непристъпна крепост? Пък и самият факт, че Лукул след толкова много протакания най-сетне се бил решил да даде генерално сражение на робите, а след това отново седнал да протака, не било ли явно доказателство, че открай време е разчитал империумът му да бъде продължен? Какви планини от глупости! Лукул е действал, както му е диктувала елементарната логика: преди да мине на бета е свършил с алфа.
Речта на Сервилий Авгура ме отврати, но още повече ме отврати последвалото изказване на Ахенобарб Понтифекс Максимус, който с пълен глас подкрепи скалъпените от клиента му обвинения. Разбира се, че всички кабинетни генерали по задните редове на Сената, които ако ги изведеш на бойното поле, няма да знаят от коя страна е тяхната армия, се хванаха на глупостите и решиха, че наистина позорът от цялата ситуация е за сметка на Лукул! Ще става, каквото ще става, ти само не се изненадвай, ако научиш едно, че Сенатът реши пълномощията на Лукул в Сицилия да не се продължат, и второ, че задачата да се справи с въстанието в Сицилия догодина е дадена не другиму, а на все същия Сервилий Авгур, който даде ход на този лов на изменници единствено с цел сам да се докопа до управлението на Сицилия! За толкова неопитен, но в същото време напълно изкуфял човек като Сервилий Авгур подобна чест е повече от желана, след като Лукул наистина вече му е свършил почти цялата работа. Разгромът при Хераклея Миноа е накарал шепата оцелели въстаници да се скрият в миша дупка, откъдето вече и да искат, не могат си показа носа: Лукул е стегнал Триокала в здрава обсада. Освен това преторът успя да накара голяма част от местните свободни земеделци да се върнат в стопанствата си и да се погрижат за идващата реколта. Полетата на Сицилия вече не са заплашени от никого и Рим няма да се страхува повече от глад! На новия управител Сервилий Авгур му трябва само да излезе на подредената преди него сцена, да се поклони наляво, да се поклони надясно и да събира овациите. Да знаеш, Гай Марий, няма по-ужасно нещо на света от това да храниш големи амбиции и да не притежаваш никакви способности.