Едепол, едепол, голям позор, нали така? Съдбата на Лукул не може да не ме изпълни с възмущение и огорчение. Наистина го съжалявам. Но да продължа с историята за Скавър и неговото случайно запознанство със сицилийския търговец на зърно. Сега, след като навремето пресмятахме, че според новия закон около една четвърт от робите, заети в отглеждането на пшеница в Сицилия, ще бъдат освободени, търговците си направили сметката, че и реколтата ще бъде с около една четвърт по-бедна. И така, една четвърт от житото в Сицилия си останало без купувач, защото никой не си бил правил планове да го купи. До онези паметни две седмици, когато онази мишка Нерва не дари свободата на осемстотинте роби-италийци. Откупвачът, с когото се запознал Скавър, бил един от малкото, които веднага надушили накъде духа вятърът и в продължение на същите тези две седмици пребродили цяла Сицилия, за да изкупят и последното зрънце пшеница на смешно ниска цена. След това земевладелците притиснали Нерва, той закрил едва влезлия си в действие съд и робите се върнали на полето. Работната ръка си останала същата, а изведнъж се оказало, че цяла една четвърт от реколтата по полето вече е собственост на някого или някои, дори не се знаело колко са на брой никому неизвестни прекупвачи, които при това се били сдобили с него на безценица. Скоро се разбрало и как тъй всички силажни ями от Рим чак до Путеоли били предварително наети пак от неизвестни люде. В тях трябвало да бъде складирана онази една четвърт от сицилийската реколта, която на следващата година, след като италийските роби наистина видят свободата си и добивите на пшеница, в Сицилия наистина намалеят, ще бъде разпродадена на много по-висока цена.
Това, което предприемчивите прекупвачи обаче не отчели, било въстанието на робите. Вместо да се ожънат и четирите четвърти от реколтата, както си правили сметката те, не било ожънато нищо. Великият план за огромни печалби се провалил и наетите предварително силажни ями си останали празни.
Но да се върнем на онези две седмици, с които Нерва освобождаваше роби, а неколцината прекупвачи са обикаляли острова в търсене на жито. В момента, в който те си свършили работата обаче, в същия ден, когато управителят закрил съда, групата на прекупвачите била нападната от разбойници и всички до един били избити. Или поне така си мислели разбойниците. Един обаче оцелял и това бил същият търговец, с когото имал късмета да се срещне в Остия Скавър. По думите му били го счели за мъртъв и го оставили на пътя.
Скавър веднага намирисал, че от цялата работа ще излезе нещо голямо. Хванал следата и нито веднъж не се отклонил от нея. Какъв нос има нашият Принцепс Сенатус! И какъв ум! Той веднага си представил какво ще да се е случило, и то когато самият потърпевш си нямал и най-малката идея кой му е помислил злото. Колкото и да не съм съгласен с фанатичния му консерватизъм, трябва да си призная, че винаги съм обичал Скавър като човек. Заравяйки нос в земята като куче, той скоро открил, че неизвестните злосторници са не други, а миналогодишният консул Гай Флавий Фимбрия и тазгодишният управител на Македония Гай Мемий! Двамата го били подлъгали предната година да тръгне по фалшива следа, отвела го право при квестора в Остия, сегашния ни народен трибун Луций Апулей Сатурнин.
След като събрал всички нужни доказателства, Скавър се изправи пред всички и публично се извини на Сатурнин, при това два пъти — веднъж в Сената, веднъж пред народа. Това ще да му е струвало големи усилия на волята, но пък с искрената си молба за прошка той защити по най-добрия възможен начин своята дигнитас. Трябва да призная, че и самият Сатурнин за времето, откакто се върна в Сената, нито веднъж не е казал лоша дума за Скавър, затова и той също излезе и пред Сената, и пред народа, заявявайки, че никога за нищо не е имал зъб на Принцепс Сенатус, понеже е разбирал колко умело са го изиграли самия него. Освен това бил му изключително признателен, че е разобличил истинските виновници и по този начин е върнал репутацията му на почтен човек. Така че и Сатурнин остана в крайна сметка с неопетнена дигнитас. Пък и всички са доволни, когато двама интелигентни мъже намерят добрата воля да си простят един на друг грешките.