Скавър дори предложи на Сатурнин сам да призове Фимбрия и Мемий пред новоустановения си съд, занимаващ се с държавна измяна. Естествено Сатурнин прие. Така че в момента сме в очакване да гърми и трещи на Форума. Е, вярно, случаят е такъв, че няма да се вдигне много пушек, за да се скрият зад него виновниците. Предполагам, че със случая им ще се занимават само конници, а пък те имат за какво да си връщат: говори се, че много конници са изгубили луди пари по време на житната криза, а вече Фимбрия и Мемий се изкарват виновни едва ли не за всичко, станало в Сицилия. Започвам да си мисля, че се случва все пак и злосторниците да си получат заслуженото.
Другата история, свързана със Сатурнин, е доста по-весела, при това е пълна с много повече неизвестни. Аз самият още не мога да отгатна какви са плановете на нашия трибун, особено след като вече е видял възмездието си.
Преди около две седмици на Форума се появил някакъв непознат, който се възползвал от това, че няма събрание на комициите, нито пък на рострата се четат речи от скучаещи аматьори — оратори, и мигом заел стратегическото място. От трибуната той започнал да обяснява на висок глас на всички, намиращи се на Форума, че се казвал Луций Еквиций и че бил освобожденец, римски гражданин от Фирмум Пиценум. И сега чети внимателно, Гай Марий, това е направо фамозно! Твърдял, че бил незаконен син на Тиберий Семпроний Гракх!
Естествено никой не тръгнал да му се меси и той спокойно разказал целия си живот. В интерес на истината, ако и да са измислени, твърденията му са логически подредени. Накратко съдбата му била следната: майка му била свободна римска гражданка от почтен, но скромен род. Била се влюбила в Тиберий Гракх, който й отвърнал със същото. Разбира се, скромният й произход не им позволявал да се оженят, затова девойката му станала любовница. Живеела в малка, но уютна къща в едно от провинциалните имения на Тиберий Гракх. По някое време на бял свят се появил и Луций Еквиций, наследил името на майка си.
Скоро обаче Тиберий Гракх бил убит, а и Еквиция се споминала малко след него. Детето останало на грижите на Корнелия, майката на Гракхите, която не се оказала очарована от мисълта да се грижи за незаконороденото отроче на сина си. Затова от своя страна го предала на грижите на двойка роби в имението и в Мизенум. По-късно го продала в робство на някакви хора във Фирмум Пиценум.
Самият Луций Еквиций дълго време изобщо не знаел кой е и откъде е. Ако обаче наистина е извършил всички неща, за които говори, значи при убийството на Тиберий Гракх трябва да е бил поне юноша, значи лъже. Както и да е, бил продаден в робство във Фирмум Пиценум, където обаче се показал съвестен и работлив и скоро си спечелил обичта на собствениците си. Затова, когато главата на семейството умрял, робът получил своята свобода; не само това, ами бил признат за наследник на цялото имущество, защото вдовицата си нямала деца, нито какъвто и да било кръвен роднина. Образованието му било много високо, затова той знаел как да използва наследството си и се хвърлил в търговията. По-късно в продължение на няколко години служил в легионите и натрупал състояние. Ако го слушаш, излиза, че трябва да е най-малко на петдесет години, докато поне на вид изглежда на не повече от трийсет.
Докато най-сетне не се запознал с някакъв човек, който веднага забелязал колко много прилича той на покойния Тиберий Гракх и вдигнал голям шум около откритието си. Луций Еквиций винаги бил подозирал, че все пак е италиец по произход, не чужденец, но никога и не бил мечтал да произлиза от такива среди. Все пак, като научил за приликата си с Тиберий Гракх, той се поразтърсил и един ден попаднал на робите, които го били отгледали по заръка на Корнелия. От тях научил и истината за своето раждане. Не е ли забележителен? Още не мога да преценя дали става дума за гръцка трагедия или за римски фарс.
Разбира се, нашите посетители на Форума, добре известни със своята склонност към сантименталното, веднага се хванали на думите на непознатия и само след два дни Луций Еквиций беше едва ли не носен на ръце, посрещан навсякъде като сина на Тиберий Гракх. Жалко, че всички законородени синове на Гракх са покойници, не мислиш ли? Не може да се отрече, че Луций Еквиций прилича поразително на Тиберий Гракх. Чак да не го повярва човек. Същият глас, същата походка, същите гримаси, дори си бърка в носа като него. Мисля, че точно заради това съм твърде скептичен относно действителната връзка на Луций Еквиций с покойния. Прилича повече на брат — близнак, отколкото на син. Синовете може и да приличат на бащите си, но чак пък всеки жест… Има и много случаи, когато жена легне с нечие синче, после тръгне да обяснява на съпруга си, че ако детето им е одрало нечия друга кожа, то е защото всъщност на нея прачичо й е бил Гай Баний и така нататък…