Това, което обаче знаем ние, старите кримки от Сената, е, че Сатурнин отива право при въпросния Луций Еквиций, качва го отново на рострата и го съветва да си намери последователи. Само няколко дни по-късно Еквиций е героят на деня в очите на всички римски граждани с доходи, по-ниски от тези на трибуните на хазната и по-високи от тези на пролетариите; сиреч на всички търговци, собственици на дюкяни, занаятчии, дребни земевладелци, изобщо на цвета на третата, четвъртата и петата класи. Навремето те целуваха земята под краката на братята Гракхи, всички тези скромни люде, които нямат възможност често да изложат своя вот, но все пак гласуват в трибите си, за разлика от освобожденците и пролетариите. Хората, които ще отхвърлят милостинята, но няма да преживеят, ако цените на хляба станат астрономически.
Назначените отци в Сената, особено онези с пурпурните ръбове по тогите, започнаха лека-полека да се тревожат от този нов обект на богоговение, още по-малко, че лъже-Гракхът се ползва със съдействието на потайния Сатурнин. И все пак можеше ли изобщо нещо да се предприеме? Най-накрая не друг, а новият върховен понтифекс Ахенобарб (на него все по-често и по-често му лепват нов когномен — пипина) предложи сестрата на братя Гракхи (да ти напомня — вдовицата на Сципион Емилиян, нищо че едва ли някой ще забрави какви свади ставаха между двамата съпрузи навремето) да бъде доведена на Форума и да се срещне на рострата с мошеника, за да го разобличи публично.
Преди три дни събитието се случи Сатурнин стоеше в единия край на рострата и се хилеше като глупак (само че той не е; какво ли е замислял?), докато Луций Еквиций се блещеше при вида на някаква си съсухрена старуха, за която може би дори не е подозирал, че съществува. Ахенобарб Пипина прие крайно величествена стойка, прегърна Семпрония през раменете — нещо, което не й се понрави ни най-малко, затова и го пропъди надалеч, сякаш беше някаква нахална буболечка, — и я попита с гръмовния си глас: «Дъще на Тиберий Семпроний Гракх и Корнелия Африкана, познаваш ли този мъж?»
Разбира се, старата отвърна, че за пръв път го вижда, че нейният прескъп и любим брат Тиберий никога, ама никога не би си отворил шишенцето с еликсира на живота извън свещените граници на семейството и че следователно цялата история си била чиста глупост. Сетне се залови да налага Еквиций с тояжката си от слонова кост и абанос и изобщо се получи един от най-забележителните мимове в историята на римския театър. Де да беше тук Луций Корнелий Сула, да види какво значи представление!
В края на краищата Ахенобарб Пипина (прякорът ми харесва; при това знаеш ли кой му го измисли — самият Метел Нумидик) трябваше да я отведе насила от рострата, а в това време тълпата се спукваше от смях. Скавър също се смя чак до сълзи, докато Пипина, Прасчо и Прасчо Младши не му заявиха, че подобно държане не е достойно за един сенатор.
Когато най-сетне Луций Еквиций остана сам на рострата, Сатурнин се доближи до него и го попита знае ли коя е била вещицата насреща му. Еквиций отговори, че си нямал и представа, което означава или още веднъж, че лъже, или че се е разсейвал, докато Ахенобарб му я беше представял тъй тържествено. Но Сатурнин му обясни с две-три мили приказки, че непознатата е била леля му Семпрония, сестрата на братя Гракхи. Еквиций се направи на смаян, каза, че никога през живота си не е имал честта да се запознае с леля си Семпрония и че по всяка вероятност Тиберий Гракх едва ли би се хвалил с любовницата и незаконното си дете пред сестра си, още по-малко би й показал любовното си гнезденце в селската си къща.
Тълпата оцени по достойнство логиката му на разсъждение и явно вътрешно всеки си каза, че Луций Еквиций наистина е син на Тиберий Гракх. Докато в Сената — да не говорим за Ахенобарб — всички са бесни. Е, всички, с изключение на Сатурнин, който изглежда доста доволен, на Скавър, който продължава да се подхилква, и на мен. Познай от три пъти аз какво правя?“