Не били номади, но не можем да ги наречем и земеделци. Не само че не са отглеждали пшеница, но и са обработвали земята по съвсем първични техники. Доколкото разбирам, зимата по родните им места е повече дъждовна, отколкото снежна, и земята е покрита през цялата година със свежа трева. Живеели от скотовъдство, като тук-там засаждали по някое парче земя с ръж и ечемик. Храната им се състояла от говеждо месо, мляко, зеленчуци, малък, черен и твърд хляб и овесена каша.
Някъде по времето, когато се самоуби Гай Гракх, сиреч преди двадесетина години, в продължение на цяла година земята им станала жертва на жестоки наводнения. И по планините, от които извирали реките им, навалял много сняг, и върху главите им се изсипали много пороища, придружени с жестоки бури и големи морски приливи. Целият полуостров бил погълнат от Атлантическия океан. Когато водите най-сетне се отдръпнали, земята се била напоила дотолкова със сол, че повече трева не щяла да никне, а кладенците им се оказали неизползваеми. Затова и едните, и другите си направили каруци, събрали добитъка, който бил преживял бедствията, тръгнали да си търсят нова родина.
Марий се беше превърнал в слух, застанал на ръба на стола си в напрегнато очакване да чуе по-нататък. Дори не поглеждаше към чашата си с вино.
— Всички ли са тръгнали? Колко са били общо на брой?
— Не, не всички. Старите и телесно слабите били ударени по главата и погребани в огромни могили. По пътя тръгнали само бойците, по-младите жени и децата. Доколкото мога сам да пресметна, когато са тръгвали на югоизток по долината на река Албис, са били около шестстотин хиляди души.
— Но нима онази част от света не е почти пуста — намръщи се недоумяващо Марий. — Защо не са се заселили по бреговете на Албис?
Сула вдигна рамене.
— Кой може да каже, след като и те самите не знаят? Изглежда, са оставили съдбата си в ръцете на своите богове и са чакали да получат някакъв знак свише, че вече са стигнали новата си родина. Във всеки случай по онова време никой не се е опитвал да им се изпречи на пътя. Поне докато не стигнали изворите на голямата река и за пръв път в историята си видели с очите си планина. Кимврийският Херсонес бил равнинен, ниско над морето.
— Явно, щом океанът е могъл да го залее — подметна Марий, но в следващия миг нетърпеливо махна с ръка. — Не исках да прозвуча саркастично, Луций Корнелий! Никога не ми идват правилните думи. — И за да се извини за нетактичността си, той наля още веднъж чашата на Сула. — Предполагам, че планините са им направили голямо впечатление?
— Така си е. Дотогава боговете им населявали най-вече небето, но като видели как високите върхове на планините стържели облаците, те започнали да почитат боговете, криещи се в недрата им. Оттогава почти непрекъснато се движели в близост до някоя планина. На четвъртата година прекосили алпийския водораздел и влезли в басейна на Данубий — река, за която знаем много повече. Тръгнали на изток, следвайки течението на Данубий към равнините на гетите и сарматите.
— Значи са вървели натам? — попита Марий. — Към Евксинския Понт?
— Така изглежда. Но когато нахлули в северните предели на Дакия, се сблъскали с боите, които им попречили да заселят земите им и ги изтласкали обратно по течението на реката. Така кимврите и тевтоните свърнали при големия завой на Данубий и се оказали в Панония.
— Боите са келти, разбира се — рече замислено Марий. — Келтите и германите се различават твърде много, за да заживеят в съседство, предполагам.
— Най-вероятно. Интересното е, че никъде германите не се опитали да си извоюват земя с оръжие. Колкото и слаба да е била съпротивата на местните племена, те винаги се отказвали да влизат в бой и продължавали по пътя си. Затова и побързали да оставят боите зад гърба си. Но скоро след вливането в Данубий на Тисия и Сав, германите се натъкнали на нова стена от келти, този път скордиски.
— Нашите врагове, скордиските! — изведнъж се зарадва Марий. — Не е ли добре да научим, че сега със скордиските имаме общ неприятел?