Марий направи гримаса на отвращение.
— А пък все си мислех, че ние сме жестоки!
Но Сула поклати глава.
— Какво значи да си жесток, Гай Марий? Германите и галите са като всички други народи. Те изграждат определен тип общество не за друго, а за да оцелеят като народ. Онези, които се превърнат в пречка за останалите, просто трябва да се откъснат от общината. А кое е по-добре: да изоставиш един безпомощен старец сам насред дивото или да му строшиш главата веднага и на място? Да си умираш от глад и студ в продължение на седмици, може би месеци, или да те убият кажи-речи безболезнено за секунда? Това поне е техният начин на разсъждение. Те не могат да си позволят друг.
— Да, предполагам — съгласи се, макар и неохотно Марий. — Аз лично никога не бих посегнал на нашите старци. Мисля, че си струва да ги храниш, само и само да слушаш съветите им.
— Но това е защото ние можем да си позволим да се грижим за старите си роднини, Гай Марий! Рим е много богат. Затова Рим може спокойно да поддържа поне част от онези, които вече са изгубили възможността си да допринасят за благополучието на обществото. Но ние не осъждаме родителите, които дадат нежеланите си деца за осиновяване, нали? — попита Сула.
— Разбира се, че не!
— Тогава къде е разликата? Когато германите най-после си намерят своята нова родина, те ще заприличат повече на галите. А галите, които са живеели под благотворното влияние на гърците и римляните, вече малко или много приличат на гърците и римляните. Установяването на някое определено място ще позволи на германите да променят правилата си на поведение; те ще натрупат достатъчно богатство, за да издържат старците, вдовиците и децата си. При това те никога не са живели в градове, всички са расли на село. Забелязал ли си, че жителите на градовете винаги следват други принципи от тези на селяните? За да се освободят от старите и болните, градовете разполагат с едно много силно оръжие — епидемиите. Освен това попадне ли в града всеки дошъл от селото, той се откъсва от семейството си, губи чувството за принадлежност към определено място. Колкото повече се разраства Рим, толкова повече и жителите му заприличват на германите.
Марий се почеса по главата.
— Съвсем загубих мисълта ти, Луций Корнелий. Ако си така любезен да се върнеш на въпроса! Какво стана с теб самия? Сигурно си си намерил някоя вдовица и си се прикрепил към някое племе като боец?
Сула кимна с глава.
— Точно така. И Серторий постъпи по същия начин, само че в друго племе, заради което и сме имали редки случаи да се срещаме и да обсъждаме чутото и видяното. И двамата си намерихме жени с каруци, които са останали без мъже. Разбира се, първо трябваше да си извоюваме място в племената, и то с качествата си на бойци. Но това вече го бяхме постигнали още миналата година, преди да дойдем да ти доведем Копил, а жените си избрахме още щом се върнахме.
— А те защо ви приеха изобщо? — не разбираше Марий. — В крайна сметка вие се правехте на гали, не на германи.
— Така е. Но знаем да се бием добре. Никой племенен вожд няма да отпъди бойци като Квинт Серторий и мен — самодоволно се усмихна Сула.
— Поне не ви се е налагало да убивате римляни! Макар че не се съмнявам, че и това бихте сторили, ако потрябва.
— Естествено — съгласи се Сула. — На наше място ти не би ли постъпил по същия начин?