— Е, ако не друго, поне мога да те гледам, без да се страхувам, че с нещо ще се издам. Имаш ли гражданство?
— Уви, не.
— Ще видя какво мога да направя за теб — въздъхна той и остави чашата на писалището. Сетне скръсти ръце като някой банкер. — Нека се виждаме, но по възможност рядко и никога повече тук. Жена ми е доста луда и не мога да й имам доверие за нищо.
— Би било чудесно, ако се виждаме от време на време.
— Имаш ли жилище или още се свираш при стария Сцилакс?
Метробий го изгледа недоумяващо.
— Мислех, че си чул! Но пък да, откъде ли, след като от години не живееш в Рим? Сцилакс умря преди шест месеца. Завеща ми всичко, което притежаваше, включително апартамента си.
— Значи ще се срещаме там — стана от мястото си Сула. — Хайде, ще те изпратя. И ще те пиша за свой клиент, така че ако решиш друг път да ме посетиш у дома, да имаш оправдание за пред хората. Всеки път, когато ми се удаде случай да те посетя, ще те известявам предварително.
Когато двамата се разделяха на вратата, в черните очи на Метробий ясно се четеше мислената целувка, която праща на Сула, но нито с жест, нито с дума двамата щяха да подскажат на вратаря или на обикалящия цялата къща иконом, че удивително красивият младеж, който сега си тръгваше, е нещо повече от някой стар познат, сега нов клиент.
— Много поздрави на всички, които видиш, Метробий.
— Да разбирам ли, че няма да си в Рим за театралния фестивал?
— Страхувам се, че няма — усмихна се Сула, за да прикрие неудобството си. — Нали разбираш, германите…
И така, двамата се сбогуваха тъкмо в мига, когато по улицата се зададе Марция с гледачката и двете деца. Сула ги изчака на вратата и лично ги посрещна.
— Марция, би ли дошла в кабинета ми?
Цялата нащрек пред зетя си, от когото винаги се плашеше, тя понечи да седне на кушетката. В последния момент той с ужас видя върху леглото издайническо голямо, влажно петно.
— На стола, ако обичаш — спря тъща си и й показа мястото за клиентите.
Марция седна обърната с лице към него, с вдигната глава и присвити устни.
— Открай време не ме харесваш, майко, и никога не съм се опитвал да те ухажвам — започна Сула, придавайки си възможно най-спокоен и непринуден вид. — Нито те поканих у нас, защото те харесвам. Мислех единствено за децата. И продължавам да мисля за тях. Трябва с ръка на сърцето да ти благодаря за всичко, което си успяла да направиш за тях. Виждам, че докато ме е нямало, си се грижила за тях, както и една истинска майка не би се грижила. Отгледала си ги като истински малки римляни.
Марция грейна при тези думи.
— Радвам се, че мислиш така.
— Вече мога да съм спокоен за децата си. И да се тревожа още повече за Юлила. Чух ви да се разправяте сутринта.
— Целият квартал ни чу! — възмути се тя.
— Да, така е… — въздъхна тежко Сула. — След като ти изведе децата, и аз имах разправия с нея, за която също научи целият квартал. Или поне какво мислеше Юлила по въпроса. Чудех се дали не можеш да ме посъветваш как да постъпя.
— За нещастие не са много хората, които знаят, че дъщеря ми прекалява с алкохола, така че не можеш да използваш това като повод за развод — рече Марция, която добре знаеше, че само на нея се дължи, дето още не са плъзнали клюки за склонностите на Юлила. — Мисля, че трябва да проявиш търпение. Повече не мога да го крия от околните, страстта й към виното става все по-видима. В мига, когато цял Рим научи, че жена ти е алкохоличка, ще имаш пълното морално право да поискаш развод.
И това го казваше майката на Юлила.
— Ами ако слуховете започнат да се носят, докато ме няма?
— Аз съм нейна майка; мога да я изгоня по всяко време от дома ти. Ако случайно отсъстваш, ще я пратя във вилата ти в Цирцеи. Така ще можеш още щом се върнеш, да се разведеш с нея и да я затвориш някъде другаде. Някой ден алкохолът ще я вкара в гроба. — Тя се изправи, явно не понасяше зет си. — Наистина не те харесвам, Луций Корнелий — рече на тръгване, — но не мога да те виня за състоянието на дъщеря си.
— Дали сред зетьовете и снахите ти има някой, когото да харесваш? — полюбопитства Сула.
— Да, Аврелия — сопна се тъща му и излезе.
Сула я последва в атрия и замислено промълви:
— Чудя се къде ли се е дянала Юлила.
Изведнъж си даде сметка, че откакто Метробий дойде да го посети, жена му не е дала никакви признаци на живот. Без да знае защо, усети как го побиват тръпки.