— Предполагам, чака някой от нас двамата да я посети, за да започнем отново с кавгите — подметна майка й. — Обикновено е така: щом започне деня си с разправии, Юлила цял ден не спира, при това всеки път се напива до смърт.
Сула направи физиономия на дълбоко отвращение.
— Откакто избяга от кабинета ми, не съм я виждал. Малко след това дойде да ме види един стар приятел и тъкмо го изпращах, когато се зададохте ти и децата.
— Да, не й е присъщо да се крие толкова дълго — съгласи се Марция и потърси иконома. — Да си виждал някъде господарката си?
— Последния път, когато я видях, отиваше към спалнята си — обясни той. — Да попитам ли прислужницата й?
— Не, не се тревожи — хвърли тя кос поглед на Сула. — Може би ако сега отидем при нея двамата с теб, Луций Корнелий, и й обясним какво я чака, ако не излезе от кочината, в която сама се вкара, тя ще се вразуми поне малко?
И така, майка и съпруг се натъкнаха едновременно на мъртвата Юлила, сгърчила се на пода на спалнята. Хубавият вълнен плат на дрехите й беше попил голяма част от кръвта и тя лежеше облечена сякаш във влажен екарлат — като някоя нереида, излязла от пастта на незагаснал вулкан.
Марция стисна силно ръката на Сула, за да не падне; Сула я прегърна през рамо, за да й даде опора.
И все пак дъщерята на Квинт Марций Рекс не беше жена, която да изгуби самообладание дори при такава ужасяваща гледка.
— Ето едно решение, за което не бях помислила — рече тя едва ли не невъзмутимо.
— Нито пък аз — отвърна Сула, който беше свикнал с всякакви кървища и спокойно наблюдаваше трупа на жена си.
— Ти какво й каза?
Той поклати глава.
— Нищо чак толкова страшно, че да посегне на живота си. Или поне не си спомням да съм прекалявал с думите. Ако искаш, можем да разпитаме робите: те няма как да не са чули, ако не моите, то поне нейните думи.
— Не, не мисля, че ще е благоприлично да ги питаме — възрази Марция. В следващия миг тя изненадващо се притисна към зетя си, сякаш търсеше закрила от нечия невидима сила. — В известен смисъл, Луций Корнелий, това е най-доброто разрешение за всички ни. По-скоро бих приела внуците си сираци, отколкото невинни жертви на една пияна жена. Все още са малки и по-лесно ще забравят. Видеха ли обаче на какво прилича майка им по-късно, ще я запомнят завинаги такава. — Опря глава на гърдите на Сула. — Да, това е най-доброто разрешение.
И изпод притворените й клепачи потекоха издайнически сълзи.
— Ела, ще те изпратя до стаята ти — изведе я от обляната в кръв стаичка Сула. — Изобщо бях забравил за меча си, какъв съм глупак!
— Че откъде ще знаеш в какви ръце ще попадне?
— Човек трябва да мисли за всичко.
Сула много добре знаеше защо Юлила е посегнала към меча му; очевидно е гледала през прозореца, докато двамата с Метробий са били заедно. Марция не знаеше колко права е наистина, когато говореше, че самоубийството на дъщеря й е най-доброто разрешение на въпроса. При това не му се налагаше да си цапа ръцете…
Магията бе подействала. Скоро след като новите народни трибуни встъпиха в длъжност на десетия ден от декември, се проведоха изборите за консули и Гай Марий отново набра пръв нужните гласове. Никой не можеше да не повярва на свидетелствата на Луций Корнелий Сула, още по-малко на твърденията на Сатурнин, че само един човек е способен да победи германите. Рим отново беше обхванат от германската истерия, която като водите на Тибър при наводнение завладяваше улица след улица, насочвайки се към сърцето му. Сицилия отново отиде на втори план, а нова криза не се очертаваше.
— Защото напоследък, веднага щом преодолеем една, изниква друга, кажи-речи изневиделица — обясняваше Марк Емилий Скавър на Квинт Цецилий Метел Нумидик.
— Така е, и да не забравяме Сицилия — процеди през зъби шуреят на Лукул. — Как можа Гай Марий да даде подкрепата си на онази пипина Ахенобарб и да махне Луций Лициний от управителството на Сицилия? Да сложи на негово място не друг, ами точно Сервилий Авгура! Та какво е той, ако не още един нов човек, опитващ се да прикрие жалкия си произход със стара фамилия!
— Просто още един начин да ти подвие опашката, Квинт Цецилий — обясни му Скавър. — Гай Марий пукната пара не дава кой е управител в Сицилия, поне не сега, когато германите се задават. Ако ти наистина държеше на това Луций Лициний да запази мястото си, да си беше мълчал; така Гай Марий може би нямаше да се сети, че с Лукул сте съдружници и щеше на свой ред да си замълчи.