Простено ти е да мислиш, че с това всичко се е свършило. Само че грешиш! Веднага след това премеждие цензорите се заеха да проверяват финансовото положение на конниците и за тази цел си построиха хубавичък трибунал близо до Курциевото езеро — естествено, дървена конструкция, но издигната за максимално удобство и на цензори, и на граждани. Бяха сложени специално две стълби, така че явяващите се пред конническите списъци да се качват от едната страна, да отговарят на въпросите на цензорите и щом бъдат освободени, да слизат от обратния край. Изобщо добре направено. Знаеш какъв е редът: всеки конник или желаещ да се запише в конническото съсловие трябва да донесе документи, с които удостоверява към коя триба принадлежи, къде се е родил, има ли римско гражданство, служил ли е в армията, къде, кога и колко време, каква е движимата и недвижимата му собственост, какви са годишните му доходи.
Макар че са нужни няколко седмици да се разбере дали наистина всички кандидати да стават консули разполагат с нужния минимум от 400 000 сестерции годишен доход, на процедурите по записването им в цензорските списъци се гледа като на едно от зрелищата в Рим и през първите дни винаги се събира тълпа. Както се събра и тази година. Бедният Прасчо сам си заслужаваше да бъде наречен зрелище! Вместо да потъмнеят, отоците му бяха приели синкавожълтеникав цвят, а белезите от армадите изглеждаха като дебели черни линии, изписани над очите му. Подутините бяха спаднали донякъде и цензорът ни можеше да гледа, заради което сигурно ще е съжалил, когато късния следобед на първия ден видя кой се задава с горда крачка към новоиздигнатия трибунал!
Не друг, а самият Луций Еквиций, самообявилият се незаконороден син на Тиберий Гракх! Нашият изчака реда си и застана именно пред Нумидик, не пред Капрарий. Като видя пред себе си Еквиций и наобиколилата го групичка писари, които всички държаха по няколко свитъка документи, Прасчо застина на мястото си в следващия миг се обърна към своя секретар, за да му съобщи, че са свършили със списъците за деня и би ли махнал това създание, което стърчи пред масата му?
— Хайде, все ще намериш някоя минутка да ми отделиш — настоя Еквиций.
— Добре тогава, какво искаш? — попита го надменно Прасчо.
— Искам да бъда записан като конник — заяви Еквиций.
— Не и докато цензорският луструм ми е даден на мен! — твърдо му отказа добрият човек Прасчо.
Трябва да признаем и на Еквиций, че се държеше възпитано и търпеливо. Обиколи с поглед цялата тълпа, насъбрала се пред подиума на цензорите, и изведнъж се оказа, че гладиаторите и яките момчета пак са се появили отнякъде.
— Не можеш да ми откажеш току-така, Квинт Цецилий. Отговарям на всички условия.
— Не си познал! — сряза го Нумидик. — Не отговаряш на най-важното — не си римски гражданин.
— Напротив, такъв съм, уважаеми цензоре — поправи го Еквиций на висок глас, така че да го чуят всички зяпачи наоколо. — Получих римско гражданство след смъртта на господаря си, който ми го предаде заедно с името си и цялото си имущество. Това, че предпочетох да запазя майчиното си име, не е важно. Разполагам с доказателства, че съм освободен и че съм бил осиновен от господаря си. Не само това, ами съм служил в легионите в продължение на десет години, при това като римски легионер, а не като съюзник.
— А пък аз няма да те запиша конник, а когато започнем с преброяването на римските граждани, няма да те впиша и като такъв — инатеше се Нумидик.
— Но аз вече се ползвам с римско гражданство — продължаваше да държи на правото си Еквиций. — Аз съм римски гражданин, трибата ми е Субурана, служил съм десет години в легионите, никой не може да ме упрекне в непочтеност или неморалност, притежавам четири инсули, десет кръчми, сто югера земя в Ланувиум, хиляда югера земя във Фирмум Пиценум, пазар във Фирмум Пиценум, разполагам общо с годишен доход повече от четири милиона сестерции, така че ставам и за сенатор. — Еквиций щракна с пръст на свитата си и всички писари пристъпиха крачка напред, за да разгънат пред цензорите всички документи, които носеха. — Имам доказателства, Квинт Цецилий.
— Хич не ме е грижа колко хартийки ще ми донесеш, ти невъзпитана, проста гъба такава, още по-малко ще повярвам на свидетелите, които ми доведеш да говорят в твоя полза! — разкрещя се Прасчо. — Няма да те призная за римски гражданин, още по-малко ще те включа в Ордо Еквестер! Майната ти, сводник нещастен! Разкарай ми се от главата!