В действителност Лукул си бил свършил работата чудесно. Триокала била затворена от всички страни с дървени палисади, обсадни кули, заслони, зад които да се крият нападателите. Стените й били постоянно заплашвани от катапулти и други обсадни машини, а естествената пукнатина в терена, която служела като защитен ров на обсадените, била запълнена с камъни и чакъл. След като привършил с всичко това, Лукул нареди да се изгради мощен римски лагер, така че дори робите и да успеят да разкъсат римския обръч, да не могат да изненадат неприятелите си с внезапна атака. След това скръстил ръце и зачакал зимата да мине. Неговите хора били настанени все едно у домовете си, а главнокомандващият спокойно чакал пълномощията му да бъдат удължени и за следващата година.
Само че през януари се разбрало, че новият управител ще се казва Гай Сервилий Авгур, а пък с официалното писмо от Сената дошло и друго — от Прасчо Метел Нумидик, в което се изброявали всички подробности около скандалното деяние, което подготвили Ахенобарб и неговият гъзоблизец Авгура.
Ти не познаваш много добре Лукул, Гай Марий, но съм имал достатъчно случаи да го разбера що за човек е. Като много други от неговия сой и той представлява хладния, спокоен и стоящ високо над нещата от живота благородник. Сещаш се, тъкмо човек, който да те погледне с пренебрежение и от погледа му да разбереш какво ти казва: «Аз съм Луций Лициний Лукул, римски патриций от стара и славна фамилия, и ти си имал голям късмет, задето съм благоволил да те удостоя с височайшето си внимание.» Но под тази каменна фасада той крие съвсем различен тип характер: гневен, страстен, изключително честолюбив, зарекъл се да не остави ни една обида ненаказана. Така че когато получил новините, той ги възприел на пръв поглед спокойно и невъзмутимо с примирението на човек, който си знае мястото. В следващия миг обаче се захванал най-систематично да събаря палисади, да троши обсадни кули, катапулти, костенурки, тарани, да изравя чакъла от засипания с толкова усилия ров. Всичко, което било от дърво, минало през огъня, а камъните, чакълът, глината, всичко, което войските му били използвали за строителен материал, било отнесено и разпратено по четирите посоки на света. Най-накрая Лукул унищожил и собствения си лагер, изгаряйки и последната греда.
Мислиш, че с това се е успокоил? Ни най-малко, едва сега започвал. След като се върнал от Триокала, накарал да се унищожат всички документи в Сиракуза и Лилибеум, които свидетелствали, че в провинцията е управлявал претор с неговото име, после с цялата си седемнайсетхилядна войска се насочил към пристанището Агригентум.
Квесторът му се оказал безотказно предан и помагал на Лукул във всичките му намерения. Армията му си получила заплатите, а в Сиракуза се пазели парите от разпродажбата на плячка от битката при Хераклея Миноа. Лукул се захванал на място да глобява всички сицилианци, неримски граждани, задето били упражнявали натиск върху Публий Лициний Нерва, предишния управител, и събраните пари отишли при останалите. Най-накрая конфискувал и част от бюджета, току-що пристигнал от името на Сервилий Авгура, и с нея наел кораби, с които да върне войниците си по домовете.
На брега при Агригентум той официално уволнил всички легионери, като им раздал до последната сестерция парите от плячката и от наложените глоби. Да знаеш, че войниците на Лукул били пъстра картинка, което е свидетелство, че италийската бедняшка класа е не по-малко изтощена от постоянното набиране на войски на полуострова. Освен римските и италийските ветерани, които Лукул успя да събере в Кампания, той разполагал още с цял легион и няколко допълнителни кохорти войници от Витиния, Гърция и Македонска Тесалия. Ако си спомняш случая, именно по повод на тези войски Никомед, царят на Витиния, казал, че в царството му нямало войници, защото римските лихвари били заробили всички свободни люде. Доста нагло твърдение, свързано естествено с освобождаването на робите-италийци — Никомед си мислел, че след като царството му е приятел и съюзник на римския Сенат и народ, би следвало и робите-витинци да видят свободата си! Разбира се, Лукул го сложи на мястото му и получи исканите витински войници.