Та така. Витинските войници си отишли във Витиния, римските и италийските — в Рим и Италия. Всеки от тях с документ, че е бил уволнен лично от главнокомандващия. След като по този начин ликвидирал напълно с управителството си в Сицилия, Лукул на свой ред отплавал към дома.
Веднага щом римляните вдигнали обсадата на Триокала, цар Трифон и съветникът му Атенион излезли от крепостта и начело на отново развилнелите се роби тръгнали да плячкосват и опустошават Сицилия. В момента робите са напълно убедени, че победата клони на тяхна страна и дори са възприели следния девиз: «Вместо ние да сме роби, да командваме на роби!» В цялата провинция нищо не е засято и градовете едва побират бегълците от селата. Още веднъж Сицилия се е превърнала в подобие на злощастната Троя.
Тъкмо в тази прекрасна и животворна обстановка на острова се появил Сервилий Авгура. Разбира се, трябвало му дълго време да осмисли положението. След което тръгнали едно след друго сълзливи писма до покровителя му Ахенобарб.
Междувременно Лукул се върна в Рим и започна отрано да се подготвя душевно за неизбежното. Когато Ахенобарб го обвини пред Сената, че умишлено е унищожил римска собственост — имаха се предвид най-вече обсадните съоръжения и римският лагер при Триокала, — Лукул го изгледа, навирил надменно нос, и му заяви, че през цялото време живял с чувството, че новият управител ще иска да започне нещата наново, тъй както ги разбирал той. Самият Лукул обичал да оставя всичко така, както го е заварил, и тъкмо тъй постъпил и в Сицилия — оставил я, както я бил заварил. Най-голямата мъка на Сервилий Авгура била липсата, на каквато и да е римска армия на острова. Е, може и да е разчитал на кохортите на Лукул, но защо не си бил направил труда официално да помоли те да му бъдат преотстъпени? Никой не бил говорил пред Лукул за никакви войници, така че той се сметнал в правото си да освободи своите.
— Оставих за Гай Сервилий Авгур една Сицилия, чиста като току-що избърсана восъчна таблица — хвалеше се Лукул пред Сената. — Изтрил съм всичко написано от мен. Гай Сервилий Авгур е нов човек, а напоследък новите хора доказаха, че обичат да вършат всичко по някакъв свой си начин. Затова реших, че му върша услуга.
Разбира се, без армия Сервилий Авгура трудно би могъл да постигне някакъв успех в Сицилия. Особено след като Катул Цезар пресушава цяла Италия в търсене на войници за легионите си, а току-що уволнилите се Лукулови ветерани с техните понапълнени кесийки са се изпокрили вдън земя, едва ли е възможно да се сформира нова армия за Сицилия.
Лукул добре съзнава, че го чака най-вероятно съд! Но мисля, че това не го тревожи особено. Изживял е безграничното удовлетворение да лиши Сервилий Авгура от всякакви шансове да му отнеме лаврите, а за човек като Лукул това е изключително важно, дори цената да е съдебен процес. Затова сега се е хванал да осигури синовете си, преди Ахенобарб и Авгура да са се възползвали от новоустановения според Сатурниновия закон съд за държавна измяна. Попълван само от конници, съдът нищо чудно да му лепне някое изгнание и на него. Лукул е прехвърлил каквото може от собствеността си на големия си син Луций Лукул, а малкия, който вече е на тринадесет години, е дал за осиновяване при Теренции Вароните. Това поколение никой във фамилията на Вароните, която е баснословно богата, не се е сдобил със син, така че малкият Марк е добре дошъл.
Чух от Скавър, че Прасчо, който по разбираеми причини е разтревожен нещо да не се случи със зет му, тъй като ще трябва да прибере отново у дома си скандално известната си сестра Метела Калва, говорил как и двамата му племенници твърдо се заричали, дойде ли им времето, да си отмъстят на Сервилий Авгура. По-големият син, Луций Лициний Лукул, нямало да види бял ден, докато не отмъсти за баща си, изпаднал в немилост единствено заради незнаещата граници амбиция на някакъв си нов човек. След като момчето прилича толкова на баща си по външност, защо да не му прилича и по характер?
Това е всичко засега. Ще те държа информиран, ако нещо интересно се случи. Бих искал да съм при теб, за да ти помогна срещу германите… Не толкова, че имаш нужда да ти се помага, колкото защото на мен не ми се стои вън от играта.“
Ако се вярваше на календара, вече беше средата на април, когато Марий и Сула най-сетне получиха сигурни сведения, че германите се готвят да напуснат земите на атуатуците. Месец по-късно Серторий се появи лично в лагера на римляните, за да докладва, че Бойорикс до такава степен е съумял да спои в едно цяло различните германски народи, че планът му навярно щял да бъде изпълнен, както го е замислил. Кимврите и по-малките гало-германски народи вече били тръгнали по поречието на Рен, докато тевтоните били прехвърлили Моза и напредвали на юг.