— По всичко изглежда, че наесен германите наистина ще достигнат границите на Италийска Галия от три страни едновременно — въздъхна тежко Марий. — Би ми се искало лично да посрещна Бойорикс, когато се покаже по горното течение на Атезис, за да го поздравя, но не би било разумно. Първо, трябва да се разправя с тевтоните, за да ги лиша от възможността да помогнат на другите. Да се надяваме, че тевтоните ще вървят най-бързо от трите крила, поне докъм Друенция, защото дотам няма да изкачват никакви планини. Ако успеем да разгромим тевтоните някъде тук, ако успеем да унищожим напълно силите им, тогава може би ще имаме достатъчно време да прехвърлим прохода Монс Генава и да пресрещнем Бойорикс и кимврите му, преди да са нахлули навътре в Италийска Галия.
— Значи не мислиш, че Катул Цезар може да се справи сам с този Бойор? — обади се Маний Аквилий.
— Убеден съм, че не би могъл — отсече Марий.
По-късно, когато беше останал насаме със Сула, Марий се разпростря по-нашироко върху съмнителните качества на колегата му консул; защото вече се знаеше, че щом въоръжи армията си и я обучи достатъчно добре, Квинт Лутаций Катул ще се насочи сам нагоре по течението на Атезис, за да спре Бойорикс.
— Ще разполага с шест легиона и има цяла пролет и лято да ги стегне, както трябва. Но уви, той не е пълководец, който може да се справи с такава ситуация — каза с тъга Марий. — Остава ни само да се надяваме, че Тевтобод ще дойде по-рано, ще му свием опашката, после ще прехвърлим Алпите с бърз марш и ще се присъединим към Катул Цезар, преди Бойорикс да е достигнал езерото Бенак.
Сула го погледна изпод вежди и убедено изрече:
— Няма да стане.
Марий въздъхна.
— Знаех, че така ще кажеш.
— И аз знаех, че знаеш, че така ще кажа — усмихна се Сула. — Не мисля, че след като го няма Бойорикс да ги подстрекава, двете други крила ще се разбързат чак толкова, че да изпреварят кимврите. Работата е там, че ти самият не би могъл да се окажеш на две места едновременно.
— Тогава оставам тук и ще чакам Тевтобод — взе крайно решение Марий. — Армията ми вече познава и последното стръкче трева между Масилия и Араузио, а и войниците ми искат тази победа, след като две години са стояли в бездействие. Тук шансовете им за победа са най-големи. Затова и аз ще остана тук.
— По това „аз“ заключавам, че имаш други планове за мен, Гай Марий? — предположи Сула.
— Точно така. Съжалявам, Луций Корнелий, че ще те лиша от заслуженото удоволствие да поизвиеш някое и друго тевтонско вратле, но мисля да те пратя при Катул Цезар като висш легат. Ти поне си патриций и аристократическият му стомах все някак ще те приеме.
Сула наистина беше безкрайно разочарован, затова сведе поглед.
— Какво мога да помогна аз, ако трябва да командвам чужда армия?
— Нямаше да се тревожа толкова, ако не виждах у колегата си същите симптоми, които навремето даваха и Силан, и Касий, и Цепион и Малий Максим. Но уви, Луций Корнелий, Катул Цезар не разбира нищо нито от тактика, нито от стратегия — мисли си, че още боговете, като са му отреждали да се роди знатен и богат, са му заложили в мозъка и способностите на пълководец; че му трябва само случай да ги прояви. Но както вече си научил сам, нещата далеч не са толкова прости!
— Така е, няма спор — съгласи се Сула.
— Ако Бойорикс и Катул Цезар се срещнат, преди да съм успял сам да мина в Италийска Галия, колегата ми ще допусне някоя съдбоносна грешка и германите ще изколят цялата му армия. А ако това се случи, не виждам какви шансове имаме ние, оцелелите, да спечелим войната. Кимврите са най-многобройни и имат най-добрия предводител от всички варвари. Освен това аз самият не знам почти нищо за ландшафта на Транспаданска Галия. Ако тук разчитам да разгромя тевтоните с по-малко от четиридесет хиляди войници, то е защото познавам цялата област като дланта си.
Сула се опита с поглед да внуши на началника си, че заповедта му не е най-удачната, но Марий нямаше да се разколебае току-тъй.
— И какво очакваш от мен? — попита Сула. — Пълководец ще бъде Катул Цезар, не Корнелий Сула! Какво очакваш от мен?
Марий го сграбчи за ръката и силно го стисна.