— Ако знаех, щях да направлявам Катул Цезар оттук. Но ти, Луций Корнелий, успя да прекараш повече от година сред враговете варвари и да оцелееш под маската на един от тях. Умът ти сече по-дълбоко от меча ти, а и с меча не отстъпваш на никого. Не се и съмнявам, че каквото може да бъде направено армията на Катул Цезар да се спаси, ти ще си този, който ще го направиш най-добре.
Сула тежко преглътна.
— Значи заповедите ти са да спася армията му на всяка цена?
— На всяка цена.
— Дори ако цената е самият Катул Цезар?
— Точно така.
Пролетта разцъфна по градини и поляни, а след нея като някой триумфиращ пълководец победоносно пристигна и лятото и шествието му се заниза дълго-дълго по улиците на Рим. Тевтобод и неговите тевтони пресичаха земите на хедуите, за да навлязат в тези на алоброгите, които заемаха цялата територия между горното течение Родан и река Изара, далеч на юг. Алоброгите бяха войнствено племе, а и отколе таяха дива омраза към всичко римско; но германите вече бяха минавала веднъж през земите им, три години по-рано, и алоброгите се бяха уверили, че не щат тевтони за господари. Затова между едните и другите варвари се захвана люта борба, която значително забави похода на германите. Марий започваше все по-често да крачи из главната си квартира, чудейки се какво ли става със Сула сега, когато част от армията на Катул Цезар се беше настанила на лагер по бреговете на Пад.
Катул Цезар бе поел на север по Фламиниевия път начело на шест легиона новобранци към края на юни. Толкова трудно се намираха годни да носят оръжие мъже в страната, че той се отказа от намеренията си да сформира по-голяма армия. По Емилиевия път стигна до Бонония, където свърна във Вия Ания и излезе при известния със своите манифактури град Патавиум. Намираше се доста на изток от езерото Бенак, но като се имаха предвид несигурните и неудобни пътеки, които вървяха направо, да се заобиколи през Патавиум беше много по-удобно за такава голяма армия. Така легионите стигнаха до Верона, където се установиха на базов лагер.
До този миг Катул Цезар не беше направил нищо, което да се стори грешно или нередно на Сула, но легатът все повече се убеждаваше защо Гай Марий го е пратил в Италийска Галия, където уж нямаше нужда от такива като него. Сула откриваше колко прав е бил Марий, когато обрисуваше с няколко думи портрета на Катул Цезар. Аристократ до мозъка на костите си, надменен, арогантен, твърде самоуверен, това беше вторият консул и Сула неволно го сравняваше с Метел Нумидик. Работата беше там, че театърът на бойните действия нямаше да е отвъдморска Африка, нито неприятелят — беззъб колкото Метеловите нумидийци. При това Метел Нумидик е имал в щаба си хора като Гай Марий и Публий Рутилий Руф, пък ако ще и те да му навяваха разни спомени за кочините в Нуманция. Докато по пътя си нагоре към върховното командване Катул Цезар никога не се беше сблъсквал с военен от типа на Гай Марий, който да го запознае с някои истини на военното дело. И като кадет, и като военен трибун той беше служил при по-посредствени началници в по-маломащабни войни — в Македония, в Испания. Допреди никога не бе имал случай да участва, камо ли сам да води истинска война.
Посрещането на Сула не вдъхваше особени надежди, че двамата с Катул Цезар ще се разбират, най-малкото, защото консулът си беше подбрал легати още в Рим, а в Бонония го чакаше някой си Сула с писмо от главнокомандващия Гай Марий, който му нареждаше от Трансалпийска Галия да включи помощника му в щаба си, при това като свой заместник. Подобна стъпка беше рискована, защото от правна точка беше неоправдана, но Гай Марий не бе имал друг избор. Катул Цезар прие Сула в щаба си, но отношенията им останаха ледени, а новопоявилият се легат срещаше навсякъде препятствия. Единственото, което издигаше малко патриция Корнелий в очите на началника му, беше благородният му произход, но пък и тук Сула губеше заради тъмното си минало. Освен това, след като бе имал случай да участва в една сериозна война срещу Югурта и най-вече да извърши своя шпионски подвиг при германите, Сула нямаше как да не си спечели завистта на Катул Цезар. Ако консулът само подозираше каква е била истинската роля на Сула сред варварите, легатът му навярно би бил заклеймен напълно.
Както винаги, сега Гай Марий беше проявил отново като стратегически гений, пращайки при колегата си консул не Маний Аквилий, а тъкмо Луций Корнелий, нищо че и Аквилий би могъл да играе ролята на куче — пазач. Просто никой като Сула не беше способен толкова успешно да ходи по нервите на Катул Цезар — човекът започваше да живее с чувството, че зад гърба му все го дебне някой леопард, готов да се хвърли на врата му. И все пак, случеше ли се да поиска сметка на Сула за това или онова, онзи всеки път се измъкваше, сякаш нищо не е било. Нямаше друг легат толкова полезен, колкото Луций Корнелий; нямаше легат, толкова самопожертвувателен и готов да поеме на плещите си толкова голям дял от досадните всекидневни задължения на един римски пълководец. Но през цялото време Катул Цезар неясно съзнаваше, че нещо у Сула не е наред. Защо изобщо ще му праща свой човек Марий, ако не с някакъв таен замисъл?