— Късметлия си бил — изцъка с език Гней Петрей. — И аз се надявах навремето да имам този шанс — жална се той и изсумтя презрително. — Но вече няма за кога, Луций Корнелий.
При тях беше и началникът на легиона, един от избраните от народа военни трибуни — не друг, а Марк Емилий Скавър Младши, синът на Принцепс Сенатус, неговото най-голямо разочарование в живота. Скавър Младши откъсна поглед от реката и се обърна неразбиращо към центуриона.
— Какво искаш да кажеш с това „няма за кога“, Гней Петрей?
Центурионът отново изсумтя.
— Искам да кажа, че на всички ни е съдено да измрем тук, трибуне.
— Да измрем? Всички? Защо?
— Гней Петрей иска да каже, млади ми Марк Емилий — обясни Сула с мрачен глас, — че още веднъж римската армия е била поставена пред пълна безизходица благодарение на още един инвалид — стратег от висше потекло.
— Не, тук бъркаш много! — възкликна Скавър. — Аз и преди забелязах, докато Квинт Лутаций обясняваше стратегията си, че не я разбираш, Луций Корнелий.
Сула намигна на центуриона.
— Ами че обясни ми я тогава ти, трибуне! Ето, целият съм слух.
— Виж сега: срещу нас има четиристотин хиляди германи, а ние сме всичко на всичко двадесет и четири хиляди души войници. Следователно абсурдно би било да им даваме сражение на открито място — седна да философства младият Скавър, окуражен от вниманието в очите на тези две стари кучета. — Единственият начин да ги победим, е да ги притиснем на фронт, който да можем да покрием ние, но и който ще им попречи на тях да се разгърнат. Ще натиснем с всички сили и рано или късно, благодарение на по-големите си способности, ще ги принудим да отстъпят — те нали и без това все това правят, отстъпват.
— Значи така виждаш ти нещата — заклати глава Гней Петрей.
— Не ги виждам аз, просто така стоят! — натърти Скавър.
— Така ли стоят? — прихна да се смее Сула.
— Няма как, така трябва да стоят — отвърна му Гней Петрей и също започна да се залива от смях.
Младият Скавър ги изгледа недоумяващо. Подобна ирония го изпълваше със страх.
— Но моля ви, какво толкова смешно казах?
Сула избърса сълзите си.
— Смешно е, млади Скавре, защото е безкрайно наивно. — Той разпери ръка и показа с неясен жест планините наоколо. — Погледни! Какво виждаш?
— Планини — отговори Скавър, който продължаваше да недоумява.
— А да ти кажа ли какво виждаме ние? Виждаме пътеки, много пътеки, прокарани я от човек, я от добитък, я от диви животни. Не си ли забелязал тези мънички, синкави тераси, от които планините са заприличали на полите на древните минойки? На кимврите им трябва само да се изкатерят до височината им, да минат от тераска на тераска и след три дни ще са вече откъм гърба ни. А тогава, Марк Емилий, ще сме застанали като между чук и наковалня. С едно мръдване и ще ни размажат като хлебарки.
Младият Скавър пребледня като мъртвец и Сула и Петрей инстинктивно се надигнаха, за да го хванат, ако тръгне да пада в реката — цопнеше ли човек във водите й, спасение нямаше.
— Нашият пълководец измисли крайно лош план — искаше сякаш да стресне младежа Сула. — По-добре щеше да е, ако изчакахме кимврите някъде между Верона и езерото Бенак, където бихме имали хиляди възможности да им подготвим клопка и достатъчно терен да бягаме, ако трябва.
— Защо тогава някой не го каже на Квинт Лутаций? — беше си глътнал езика от страх Скавър.
— Защото и той е една дебела глава, та се не знае — махна с ръка Сула. — Не ще да чуе и дума, ако не се връзва с глупостите, които изпълват главата му. Ако на негово място беше Гай Марий, той винаги щеше да изслуша помощниците си. Но пък и на Гай Марий никой не би тръгнал да дава съвети! Не, Марк Емилий, нашият началник Квинт Лутаций Катул мисли, че е по-добре да се бием като при Термопилите. А ако си спомняш уроците по история, трябва да знаеш, че една-едничка заобиколна пътека беше достатъчна Леонид и другарите му да погинат.
На младия Скавър сякаш топка му заседна в гърлото.
— Извинете ме! — едва успя да изрече той и хукна към палатката си.
Сула и Петрей го проследиха с поглед как се държи за гърлото и се мъчи да не повърне.
— Това не е армия, ами жалка картинка! — не се стърпя да сподели Петрей.
— На армията нищо й няма — поправи го Сула. — Пълководците са жалка картинка.