Гней Петрей беше ранен в гърба, но за щастие леко. Сула завари хирурзите на легиона да се мъчат да му свалят металната ризница, докато той с ръце бършеше потта, калта и конските фъшкии от лицето си. Това не му пречеше да е наясно със ситуацията наоколо.
— Да не сте му пипнали раната, преди да сте го измили, ментули такива! — изсъска Сула на лекарите. — Първо измийте всичкия тор от тялото му! Нали няма да умреш от загуба на кръв, Гней Петрей?
— О, не и аз! — гордо се усмихна центурионът. — Побъркахме ги, а, Луций Корнелий? Преминахме като на парад през цялата им армия и почти не изгубихме хора!
Сула клекна до него и наведе глава, така че никой друг да не чува какво си говорят.
— Какво стана с младия Скавър?
На Петрей като че ли му мина веселото настроение.
— Ами точно когато имахме най-много нужда от него, той пълнеше гащите, а пък когато най-накрая взех да му обяснявам какво да правим, направо припадна върху мен. Ей така, от нищо. Иначе го спасихме, бедното момче; намериха се войници да го пренесат отсам реката. Жалка история, но какво да правиш? Какъв смелчага беше баща му, а този… Да беше станал библиотекар.
— Не мога да ти изразя радостта си, че разчитам на човек като теб — похвали го Сула. — Ти си наистина достоен да бъдеш примус пилус. А аз просто не помислих за Скавър! В момента, в който се сетих кой ви е началник, ми идеше да се ударя, че не съм застанал лично на мястото му.
— Голяма работа, Луций Корнелий, нали все пак се измъкнахме? Така поне момчето ще си знае за какво не го бива.
Хирурзите се върнаха с кофи с вода и с гъби, за да промият раните на ранените. Сула стана, за да ги остави да си вършат работа, но протегна ръка за сбогуване на Гней Петрей. Самнитът я пое в своята и с едно ръкостискане двамата мъже се разбраха по-добре, отколкото с хиляда думи.
— Заслужаваш венец от трева — рече Сула.
— Недей така! — Петрей изглеждаше смутен.
— Напротив. Ти спаси цял легион от сигурна смърт, Гней Петрей, а когато един-единствен човек спаси цял легион от сигурна смърт, той получава венец от трева. Лично ще се погрижа за това.
Дали тъкмо този венец от трева не беше видяла в бъдещето Юлила преди години? Подобни мисли вълнуваха Сула, докато слизаше надолу по склона, за да намери каруца за Гней Петрей, героя от Тридентум. Бедната Юлила… През целия си живот не бе успяла да направи нещо, както трябва, сигурно затова Фортуна я е избрала за своя посредница. Това беше тя Юлила — единствената Юлия, на която й беше отказан дарът да направи мъжа си щастлив. Но след миг Сула вече се занимаваше с по-злободневни теми. Нима той, Луций Корнелий Сула, ще страда от угризения за участта на Юлила? Нейната съдба нямаше нищо общо с неговата; всичко, което й се беше случило, си го беше докарала сама.
Преди още Бойорикс да е превел последната си волска кола през на няколко пъти построявания от войниците му мост над Атезис и да е поел надолу по брега на реката към тучната долина на Пад, Катул Цезар вече се беше прибрал с армията си в лагера край Верона. Първоначално консулът бе настоявал легионите да спрат при езерото Бенак, където да дадат сражение на кимврите, но Сула, който вече се чувстваше непоклатим като същинския главнокомандващ на армията, не желаеше и да чуе. Вместо това по негово желание Катул Цезар прати послание до всички градове и села от Аквилея на изток до Комум и Медиоланум на запад, че всички римски граждани, латини или гали, които не желаят да сътрудничат на германите, трябва възможно най-скоро да напуснат пределите на Транспаданска Галия. Бегълците трябвало да минат от южната страна на Пад и да оставят цялата област на север от реката в ръцете на кимврите.