Сълзите му изсъхнаха, лицето му възвърна спокойното си изражение и Скавър плесна с ръце, за да повика иконома си. Когато робът дойде, господарят се беше изправил на стола си и отдалеч излъчваше решимостта си да действа.
— Марк Емилий, синът ти държи изключително много да те види — съобщи му икономът, който започваше да се тревожи нещо лошо да не стане, защото момчето се държеше все по-странно.
— Повиках те именно за да занесеш посланието ми до Марк Емилий Скавър Младши — рече му сухо Скавър. — Нека знае, че го лишавам от всякакво наследство, но не и от името си. Синът ми е страхливец, жалък помияр, от когото се срамувам, но нека цял Рим знае, че все пак е син на баща си. Докато съм жив, повече няма да го погледна. Кажи му също, че вече не е желан в тази къща дори като просяк на вратата! Кажи му! Кажи му, че докато съм жив, няма да му позволя да се доближи повече до мен! Хайде, върви! Кажи му всичко!
Икономът чак се разтрепери от ужас при тези думи на господаря си и дори заплака за съдбата на бедния младеж, към когото беше много привързан и за когото той самият в продължение на двадесет години не бе намерил воля да заяви пред баща му, че е лишен от всякаква смелост, от всякаква вътрешна сила, на която да се опре.
— Благодаря ти — рече му младият Скавър, след като чу посланието на баща си. Затвори вратата на стаята си, но този път не я залости.
Няколко часа по-късно старият Скавър прати иконома да види дали синът му е благоволил да напусне къщата и робът намери младежа мъртъв на пода. Същият този меч, който толкова упорито отказваше да поразява враговете, сега се беше забил до дръжката си в корема на своя собственик.
Но Марк Емилий Скавър удържа на думата си и отказа да изпрати сина си дори до гроба му. А в Сената без никакви заобикалки с присъщото си красноречие и присъствие на духа той представи бедственото положение на Италийска Галия, включително и цялата грозна, лишена от всякакви премълчавания история за позора на сина си и неговото самоубийство. Нито веднъж Скавър не се пожали като баща, нито даде воля на мъката си.
Докато след заседанието на Сената чакаше на стълбите да излезе Метел Нумидик, той започна да се чуди дали боговете, които му бяха дали толкова смелост на него самия, не бяха опразнили до шушка фамилния долап — и това всичко не за друго, а защото за да седнеш да чакаш туткащия се Метел Нумидик, докато всички сенатори гледат бързо-бързо да те подминат, заболи поглед в земята или пък, напротив, гледайки те с неприкрито съжаление, се изискваше наистина завиден кураж.
— О, скъпи ми Марк! — разтапяше се от съчувствие Метел Нумидик, след като двамата бяха останали сами и нямаше кой да ги подслушва. — Скъпи ми Марк, какво мога да кажа аз?
— Ами ако е за сина ми, нищо — спря го Скавър и усети как леденият блок, заседнал на сърцето му, започва леко да се пропуква. Колко хубаво беше все пак да имаш приятели!
— Но ако говорим за германите, трябва отсега да мислим как да предотвратим масовата паника.
— О, няма защо да се тревожиш за Рим — успокои го Метел. — Както винаги и сега Рим ще оцелее. Ден-два може и да се паникьосаме, но на третия ще си гледаме делата, тъй както сме ги гледали и преди! Да си чувал някой да напусне дома си само защото районът е земетръсен или пък наблизо има действащ вулкан?
— Прав си, никой не би тръгнал да бяга заради това. Поне не докато някоя лавица от стената падне върху главата на любимата ти баба или сестричката ти се удави в нажежена лава — опита се да бъде духовит Скавър, доволен, че с човек като Метел поне може да разговаря нормално, дори да се шегува.
— Ще оцелеем, Марк, не се страхувай — повтори Метел и за да покаже, че той самият е не по-малко смел от приятеля си, добави като истински мъж: — Гай Марий все още чака неговите германите да се появят на хоризонта. Виж, ако и той изгуби битката, тогава наистина не ни остава друго, освен да бягаме. Защото ако и Гай Марий не спре тия зверове, никой друг не би могъл.
Скавър примигна от учудване, но реши, че подобен героичен жест от страна на Метел Нумидик не се нуждае от коментари; в следващия миг си каза, че колкото по-бързо забрави току-що изречената от приятеля си реплика, толкова по-добре. Метел Нумидик не можеше да е казал, че Гай Марий е най-добрият римски пълководец и че спасението на Рим е единствено в негови ръце.